петък, 23 декември 2011 г.

Предколедни детски вълнения и участия

В духа и в ритъма на предстоящите празници тази седмица в нашите занимания разиграхме със задружни усилия и участия историята на Рождество Христово ето така:
 


Желая ви много приказни и вълшебни мигове през новата година!

четвъртък, 22 декември 2011 г.

С пожелание за вълшебни празници


Желая ви много топлина и светлина и много споделени мигове на радост от магията на Коледа и чудесата на живота, които се случват всеки ден! 
     

Весели празници!

неделя, 4 декември 2011 г.

Ролята на подготвения обучаващ в Монтесори заниманията

В Монтесори класната стая ролята на учителя,т.е. на подготвения обучаващ, е да бъде гид или фасилитатор, чиято основна задача е да подпомага детето в процеса му на себеразвитие и затова Монтесори учителката се нарича Монтесори водеша, насочваща (directress). Tя е преди всичко наблюдател, който ненаптрапчиво и внимателно следи развитието на всяко дете, разпознавайки и откликвайки на неговите нужди. Водещата осигурява връзката между детето и грижливо подготвената от нея среда, като запознава детето, когато то е готово за това, с всеки елемент от средата по един точен, ясен и примамващ начин. Също така Монтесори обучаващата осигурява и връзката между средата и родителя, като споделя наблюденията си за прогреса и развитието на детето. Тя  служи за модел на поведение - спокойна, уверена, учтива и грижовна. Но най-важното качество, което водешата притежава, е любовта и уважението към цялостната и хармонична същност на детето.
Ще цитирам и какво пише за Монтесори учителката Галина Уайнър в книгата си, издадена на български език и посветена на  "Истинската природа на детето и методът "Монтесори"": "Ролята на Монтесори учителката е пасивна, докато ролята на детето е активна. Монтесори учителката насочва процеса на развитие на детето и поддържа специално подготвената среда. Най-важната й функция е не толкова да учи, колкото да направлява естествената енергия на децата и да ги свързва с внимателно подготвената среда."


Много е трудно в нашето ставащо все по-активно общество, да приемем, че във взаимоотношенията си с нашите деца, трябва да заемем пасивната страна, да се смирим и да се оставим да следваме детето в неговото естествено развитие. Необходимо е първо ние като по-знаещи и можещи възрастни да слезем от пиедестала на своето величие спрямо детето и да му дадем нужната подкрепа в процеса му на израстване, развитие и разцъфтяване - като слънцето да осветяваме пътя на детето.