вторник, 11 декември 2012 г.

Най-красивата и вкусна торта според децата

Наскоро с децата в детската градина във връзка с темата за различните вкусове и събралия най-много малки почитатели сладък вкус, решихме да си направим със задружни усилия торта. И така облякохме престилките, запретнахме ръкавите и всеки се захвана да се труди да начупва бисквити, да реже банани и да ги обърква и намачква с масло и фруктоза. Добавихме и малко био крем за получаване на по-хомогенна смес. След което всеки си изсипа купичката във форма за торта. И се получи ето това: 
С оглед скромния и невпечатляващ вид на творението ни имах лични опасения, че тортата може и да не се хареса, но всички мои размисли на възрастен бяха пометени от последвалите радостни възгласи на възхита :"Колко е красива! и Ужасно красива е!". А някак си естествено след това се оказа, че и"тортата е много вкусно, но само че е малка".  
Благодаря на децата, че за пореден път ми напомниха, че най-хубавото и най-сладко нещо е това, което сам си си направил!
 

петък, 9 ноември 2012 г.

За метода Монтесори, неговата автентичност, простота и красота


По повод на зададен ми въпрос за истиността на метода Монтесори бих искала да споделя един красив цитат от книгата “Education and Peace” на Мария Монтесори:

“Темата тази вечер “Моят метод” е една тема, която аз се чувствам неудобно да обсъждам. Дори бих казала ( въпреки че слушателите може и да не ми повярват), че намирам тази тема за най-трудното нещо, върху което може да се изнася публична лекция поради причината, че аз не съм развила метод на обучение. В интерес на истината винаги се чувствам така, когато се опитваме да обсъждаме детската психология, тъй като психологията на детето, животът на неговата душа е това, което постепенно продиктува системата, която може да се нарече и педагогика и метод на обучение.
Всички други методи на обучение са взимали работата на определени възрастни хора за отправна точка и са се стремили да образоват или учат детето според програмите, продиктувани от възрастните. От своя страна аз вярвам, че самото Дете трябва да е отправната точка на образованието си – не детето, за което обикновено мислят хората, а по-скоро неговата съкровена душа, видяна от преспектива, която е била безпрецедентна преди появата на т.н. Монтесори метод.
Една малка аналогия може да ми помогне да илюстрирам идеята, която се опитвам да изразя. Представете си, че имаме диамант обвит и дълбока скрит в една затъмнена и мрачна форма и че премахваме външния материал, за да разкрием сияйното съкровище. Виждайки тази скъпоценност, някой може да попита: ”Как успяхте да добиете скъпоценен камък, който толкова съвършено отразява светлината?” Бихме отговорили, че не ние сме създателите на това прекрасно бижу; то си е съществувало, заровено дълбоко под външната материя, която го покрива. Същото може да се каже и за Детето. То ни показа как да се отнасяме към него и ни разкри великолепието си.”
 

неделя, 16 септември 2012 г.

Благодарности














Благодаря на фирма Melon,Inc.: http://www.melontech.com/Header/About/AboutUs.aspx за отзивчивостта във връзка с изразената ни нужда и за дарението на пълна компютърна конфигурация, необходима за извършване на дейността на Фондация "Дество под дъгата"!

сряда, 5 септември 2012 г.

Включване в Монтесори заниманията


Вижте как може да участвате в Монтесори заниманията на Фондация "Детство под дъгата":

1. Започна записването за груповите Монтесори занимания през новата учебна година в Детство под дъгата за деца на възраст между 15 месеца и 4 години и за деца със специфични образователни потребности. Заниманията ще се провеждат в сряда от 11,00ч.-12,30ч., в петък от 9,30ч.-11,00ч. и два пъти месечно в събота от 11ч.-12,30ч. (датите за съботните занимания ще се обявяват допълнително на: http://montessoriundertherainbow.blogspot.com/p/blog-page_16.html
Групите са за деца с придружител (в началото) и са за максимум  до 6 деца.

Монтесори заниманията са структурирани съгласно принципите Монтесори педагогиката и включват сетивно, когнитивно развитие  и запознаване с околния свят чрез отделните Монтесори тематични занимания и игри, които всяка седмица ще бъдат различни, работа/игра с Монтесори материали, развитие на двигателни умения чрез йога игри и упражнения, поле за изява на детски творчески вдъхновения чрез интересните приложни дейности с естествени материали и забавни мигове с песнички и танци. 
За участие е необходимо предварително записване на e-mail: mirosiv@gmail.com или на тел.: 0889 310 534
Цена: Цената на едно занимание е 15лв., а абонаментното посещение е с месечна карта (за 4 посещения) – 48 лв. и тримесечна карта (за 12 посещения) – 120 лв.

2. Започва и записването за индивидуални Монтесори занимания. Те са подходящи за подкрепа на хармоничното и цялостно развитие на всички деца – деца без специфика в поведението и развитието, както и такива със специални образователни потребности и особености в развитието на говора, общуването, социалното поведение, двигателните и когнитивните способности и умения.
За повече информация: Мирослава Иванова, Монтесори педагог, тел.:0889 310 534 и e-mail: mirosiv@gmail.com

3. От 22.09 (събота) Фондация „Детство под дъгата” разширява своята дейност като създава нова група за социализация и развитие за деца със специфични образователни потребности. Първото занимание ще се състои на 22.09. (събота) от 9,45ч.-10,45ч. Участието във всички занимания в новата група е изцяло безплатно. При желание и интерес за участие и за повече информация моля пишете на mirosiv@gmail.com или позвънете на 0889 310 534.

 

Нека срещите ни през новата учебна година бъдат изпълнени с много нови детски открития и вдъхновения, много весели мигове, усмивки и сърдечна топлина! 




Да сътворим заедно откриването на новата учебна година


Заповядайте на 14.09 от 11ч.-12,30ч. да сътворим заедно откриването на новата учебна година на Монтесори занимания и игри за деца на възраст между 15 месеца и 4 години и за деца със специфични образователни потребности в „Детство под дъгата”!
Ще се раздвижим с йога игри, с децата ще си приготвим почерпка, ще поиграем с Монтесори материалите и накрая ще потанцуваме!
Ако желаете да участвате, моля ви предварително да се запишете на e-mail: mirosiv@gmail.com или на тел.: 0889 310 534. Участието е безплатно.

вторник, 21 август 2012 г.

Наръчник на Детето


Тези дни имам малко повече свободни и празни, т.е. незапълнени със задачи и дейности мигове и днес зареждайки се със сили и творчески идеи за новата учебна година, забавлявайки се със сърфирането си в интернет и вдъхновявайки се от написаното от различни жени (майки, учители), попаднах на  тази статия: http://mariamontessori.com/mm/?p=1674 . Много ми хареса начина, по който в нея са съчетани принципите на Монтесори педагогиката и ролята на родителя...и не можах да устоя на импулса да започна да я превеждам по малко. 

Обръщение към родителите от едно дете – част 1

Мили мамо и тате,

Аз искам да бъда като вас! Искам да стана като вас, но по моя си начин, със  собствения си темп и чрез моите лични усилия. Искам да ви наблюдавам и да ви имитирам. Не желая да слушам какво ми казвате, освен по няколко думи от време на време и когато вие не знаете, че ви слушам. Искам да се боря, да полагам страхотни усилия с нещо много трудно, което не мога да увладея веднага. Моля ви само да направите и разчистите място за моите усилия, да ми дадете необходимите материали, които ще позволят първоначалния успех да не следва веднага. Искам да ме наблюдавате, за да видите дали не се нуждая от по-подходящ инструмент (може би по-съобразен с моя ръст) или от първоначална демонстрация на процеса. Не искам да го правите вместо мен, да ме карате да бързам, да ме съжалявате или да ме хвалите. Моля ви просто бъдете тихи и ми покажете как да го направя БАВНО, МНОГО БАВНО!
Аз ще поискам да извърша цялата дейност наведнъж, защото виждам, че вие правите така, но не това е нещото, което ще ми е от полза. Бъдете твърди и поставете ограничителна линия за мен. Нужно ми е да ми дадете първоначално една малка част от целия процес и да ме оставите да повтарям действието, докато се наситя.
Аз искам да мисля като вас, да се държа като вас, да притежавам вашите ценности.  Искам да направя всичко това чрез собствените си усилия, като ви имитирам. Говорете ми по-бавно. Забавете действията си/движенията си. Извършвайте задачите си бавно, за да мога да ги попия и да ви имитирам. Ако ми се доверите и се съобразите с мен като подготвите у дома подходяща за мен среда и ми дадете свободата в нея, аз ще се самодисциплинирам ще ви сътруднича по-честичко и с по-голям ентусиазъм. Колкото повече вие дисциплинирате себе си, толкова повече и аз ще се дисциплинирам. Колкото повече вие съблюдавате законите на моето индивидуално развитие, толкова повече и аз ще ви се подчинявам.
Голямо щастие е, че съм се появил на този свят с един, скрит у мен план за моя уникален начин да бъда като вас. Аз съм воден от този таен план и съм в безопасност и щастлив, когато го следвам. Това е нещо, на което не мога да устоя! Ако се намесите в работата по  разгръщането ми съгласно моя таен план и се опитате да ме насилите да бъда като вас по вашия начин, с вашето темпо и чрез вашите усилия, ще забравя да работя според моя план и ще започна да се боря с вас. Ще започна война с вас и с всичко, което вие олицетворявате. Това е моята природа и моята защита. Може да го наречете и интегритет.
следва продължение...:)

понеделник, 28 май 2012 г.

Фондация "Детство под дъгата" намери своето място


Благодарение на помощта и ентусиазма на мои приятели Фондация "Детство под дъгата", която създадохме в началото на годината и която има за цел:

-  да подпомага и съдейства за цялостното и хармонично развитие на децата, следвайки принципите на педагогиката, разработена и утвърдена от д-р Мария Монтесори, както и съчетавайки и обогатявайки Монтесори метода с включването на приципи и идеи от други образователни подходи и практики и 
- изграждането и поддържането на подкрепяща среда за всички деца и за техните родители без значение от социално положение, етнически произход, физическо и умствено състояние, особености в развитието и/или поведението и необходимостта от специални грижи -

намери самостоятелно помещение за провеждане на Монтесори почасови занимания. За мен лично това беше свързано с няколко дни на размисъл и нуждата от бърза реакция, както и изненадваща и гъвкава промяна на личните ми планове, за да мога адекватно да отреагирам на появилата се възможност. 
И в резултат на всичко това и благодарение на усилията, труда и подкрепата, оказана ми от моето семейство по случай деня на Детето и на съвпадащото с него откриване на центъра на 01.06 (петък) и 02.06 (събота) ще се проведат дни на отворените врати и безплатно участие в организираните занимания в центъра за деца на възраст между 15 месеца и 4 г. както и за деца със специфични образователни потребности
Адресът е: ул.Раковска 28 (ъгъла на ул.Раковска и бул.Сливница с вход откъм бул.Сливниц), вх,1, ет.2, ап.4.
В петък занимания ще има: от 10 до 11ч.; от 11,30 – 12,30 ч. и от 16,00 – 17,00 ч.,
в събота заниманията ще са от 10 до 11ч. и от 11,30 до 12,30 ч.
Поради ограничения максимален брой на групата до 8 деца, ще ви помоля предварително да се запишете за желания ден и час на e-mailmirosiv@gmail.com или на тел.: 0889 310 534.
Заповядайте да се забавляваме заедно!

вторник, 1 май 2012 г.

Една по детски спонтанна, искрена, сладка и весела обратна връзка


Тези дни получих една напълно неподправена и много ценна за мен обратна връзка за случващото се в групите за игра през последните 6 месеца. Бях поканена на рождения ден на Ясен по повод навършването на 3г. лично от рожденика по следния  забавен начин, който предизвика у мен много смях и усмивки. На въпроса на родителите си кои приятели ще покани на рождения ден, Яската след кратък размисъл изредил имената на Вихър, Тони, Мира и Грейси, а малката подробност е, че Вихър и Тони са кучета, а Грейси е котка. И както каза бащата на Яската “забележи Мира, твоето име е първото име на човек сред животинската компанияJ”. А за толкова стопляща и искрена обратна връзка не си бях и мечтала! Да е много здравичко и все така неподправено това малко човече!

понеделник, 2 април 2012 г.

Ръката и реалния свят

Напоследък имах доста въпроси от родители защо в Монтесори средата се набляга на играта/работата с реално съществуващи предмети и обекти и затова реших да напиша този пост. Според Д-р Мария Монтесори през първите 6 години от живота си детето изследва и изучава света около себе си. Малките деца развиват разбиране за заобикалящата ги околна среда чрез конкретни преживявания, манипулирайки реални обекти и предмети и използвайки всичките си сетива, за да усетят по-пълно всичко заобикалящо ги. За Мария Монтесори ръката е основен орган на човешката интелигентност и инструмент на ума, направлявайки го чрез изследване и изучаване. И тъй като през първите 6 г. от развитието си в мозъка на детето все още не се е развила способността да се прави разграничение между реално съществуващи обекти и измислени такива, за да не се объркват представите и възприятията на детето, е необходимо то да се обучава чрез опитност в конкретна реалност. Използването на фантастични и въображаеми игри се оставя за втория период от развитието на детето между 6 и 12г., когато способността за абстрактно мислене е развита и след като реалността е вече опозната.
А за приказките М.Монтесори казва: "Приказките са изключително важна литература. Ако можех, бих направила събрана колекция на всички приказки по света, за да могат възрастните да се запознаят с тях... Това са красиви малки истории за деца, но тяхното място не е по време на концентрацията върху работа." (Maria Montessori, The Child, Society and the World. p. 46)
А от личен опит мога да споделя, че залитането във всяка една крайност не води до положителни  последици, а вече има и много интересни детски книги с реални истории и герои, които освен, че запазват задушвения момент на четенето на книжка, предават и знания за околния свят.
Желая ви прекрасни мигове, изследвайки и изучавайки света с вашето дете!
.

събота, 24 март 2012 г.

Пролет е...


Тези седмици нашите занимания преминават, носени от полъха на пролетта. И както цветята и всички други живинки се събудиха и размърдаха, така и децата живнаха, станаха по-активни и преизпълнени с енергия. А първа пролет отпразнувахме като разиграхме една малка пролетна сценка и си направихме разцъфнали дървета и цветя.
Много слънчеви и весели пролетни дни и игри ви желая!

неделя, 11 март 2012 г.

Творчески мигове от нашите занимания

Това е една кратка фото-ретроспекция на общите ни групови занимания през изминалите седмици на 2012г.
Тук правим отпечатъци с различни плодове и заленчуци. Оказа се, че за тестване на вкусовите качества на лимона и суровия картоф имаше много желаещи:).


А ето и последствията от творческата страст при рисуването с пяна за бръснене:


У други дечица пък писането върху черна дъска  провокира голям интерес
                   







За празника на мама правихме герданчета и някакси естествено момиченцата първи се нагиздиха  с творението си:)


И тъй като главни участници в нашите занимания са децата, то срещите ни винаги са различни и са така естествено наситени с всякакви и различни емоции.
Весели и забавни мигове ви желая!








понеделник, 5 март 2012 г.

Размисли около вярата в Детето и наблюдението

Вчера във фейсбук  попаднах на следните думи на Джон Холт, авторът на "Как учат децата", които Еми от "Плейцентър Приятели" беше споделила:

(В превод: 
"Доверете се на децата. Нищо не е по-просто или по-трудно от това. Трудно е, защото за да се доверим на децата, първо трябва да се научим да се доверяваме на себе си. А повечето от нас сме били учени от малки, че на нас не може да ни се има доверие.") 


И се замислих, че всъщност първата стъпка, която като възрастни трябва да направим, за да можем да следваме Монтесори подхода и истински да уважаваме Детето, е първо да повярваме не себе си. А после следва и наблюдението - на нас самите и на Детето.
Д-р Мария Монтесори гради и развива своя цялостен образователен подход основно, наблюдавайки действията, средата, развитието и желанията на децата. В своята първа книга Pedagogical Anthropology (Педагогическа Антропология) тя казва, че "образованието трябва да се развива според изследване и изучаване на това, от което се нуждаят децата, а не според това, от което възрастните смятат, че имат нужда те (децата)". За наблюдението Мария Монтесори казва: "Наблюдението е изкуство, което трябва да се упражнява. Не е лесно. Трябва да се освободим от своите предразсъдъци особено по отношение на Детето. Наблюдението не съди и още по-малки не си създава предварително мнение." Наблюдавайки безпристрастно Детето,  ние можем да разберем какви са неговите потребности, за да отговорим на тях, а също така можем да открием и пречките, които то среща в развитието си, за да се опитаме да ги отстраним. И по този начин следвайки Детето и неговата индивидуална и естествена скорост на развитие, ще му помогнем то да развие пълния потенциал на своите заложби и възможности.
А накрая за смекчаване на сериозността и за внасяне на малко лекота отново ще цитирам Мария Монтесори, която казва: "Детето е загадка...То има невероятно големи заложби, но ние не знаем какво ще стане То."

неделя, 26 февруари 2012 г.

Благодаря!

През изминалата седмица имах възможност да посетя фондация "Карин дом" във Варна (http://karindom.org/bulgarian/) и да постажувам в техния център за работа, обучение и терапия на деца със специални нужди. Тъй като всичко стана много неочаквано и набързо за пръв път тръгнах занякъде без да имам никакви планове и очаквания. И хората, децата и нещата, с които успях да се запозная, да срещна, да усетя и да почувствам ме дариха с много положителни емоции, вдъхновение и творчески заряд.

Първа беше срещата ми с морето. За първи път виждах морето през зимата и само по себе си за мен това си беше повод за радост. Но тези прекрасни и многобройни лебеди, които спокойно си се разхождаха по пясъка и се носеха в морето бяха вече повод за мигове на наслада и въодушевление!






В следващите дни имах щастието да срещна и да се запозная с страхотните хора и професионалисти от "Карин дом", чиито любов, спокойствие и търпение, излъчващи се от действията им в работата с децата, силно ме впечатлиха и ми дадоха нова вяра, сили и енергия да продължавам напред. 
А срещите ми с прекрасните дечица, които посещаваха центъра, оставиха много силен отпечатък в мен и със сигурност много често и още дълго време ще се сещам за тях!
Тази седмица във Варна остави една много дълбока диря в мен и БЛАГОДАРЯ е думичката, с която мога да дам израз на случващото се!


Благодаря, море! Благодаря ви, дами от "Карин дом"!
 Благодаря, деца! (не искам да изброявам имена, за да не пропусна някой)
Благодаря, Живот!








сряда, 1 февруари 2012 г.

За свободата на повторението, процеса на учене при децата и пътят

Едно от нещата, характерни за системата на д-р Мария Монтесори и твърде различно от традиционния образователен процес е т.н. "свобода на повторението" на дадено действие или активност. Работата или дейностите които Детето извършва, за да изучава околния свят и да придобива нови умения или знания,  е много различна от работата на възрастния. Когато ние, възрастните, работим, целта ни е постигането на определен резултат и спираме работа, когато този резултат бъде постигнат. Но Детето не работи, за да постигне външна цел, а вътрешна такава и то ще повтаря едно действие, докато вътрешната му цел не е постигната. Процесът на извършване на работа е нещото, което има стойност за Детето, а не крайният резултат. Така следвайки своя несъзнателен и естествен вътрешен подтик, Детето се развива и обучава.
Чрез повторенията си Детето само за себе си затвърждава научаването и постига вътрешно чувство за успех и самоувереност. Много често (или почти винаги) се случва особено при по-малките дечица оставени да работят самостоятелно и които все още не са обучени от възрастните да търсят крайния резултат, след като известно време са се позабавлявали да оцветяват, лепят или извършват някоя друга приложна дейност, накрая те скъсват, намачкват или по друг начин унищожават създаденото от тях и наречено от нас, възрастните творение и то не защото "имат разрушителни наклонности", а просто защото процесът на извършване на дейността е било това, което им е било нужно. И всъщност придобилото голяма популярност под различни форми твърдение, че "важен е Пътят, а не Целта", е било несъзнателно знание на всички нас като деца.

четвъртък, 5 януари 2012 г.

За наградите, наказанията и насилието

Според д-р Мария Монтесори "наградите и наказанията са стимули за неестествено или насилствено усилие и действие и следователно със сигурност не можем да говорим за естествено развитие на детето при наличието на такива външни стимули". Това, което лично мен най-много ме впечатли, четейки първите си Монтесори книги, беше, че наградите вредят толкова колкото и наказанията и няма значима разлика между тях, тъй като и в двата случая детето се заставя да действа според волята на възрастния (учител и/или родител). Децата дълбоко в своята същност са естествено мотивирани да извършват целенасочена дейност, т.е. да "работят". Това е една от тенденциите, които ние притежваме като цялостни човешки същества според д-р Монтесори и тези тенденции естествено направляват поведението ни в отделните етапи на развитие, ако се откликва на тях и те биват подкпрепяни. Дълбоко се разтърсих и от виждането на Мария Монтесори, че тактиката на убеждаването/манипулирането на детето от страна на възрастния (когато го придумваме, т.е. казваме му как да действа като му обясняваме защо трябва да ни се подчини) е много по-страшна от прякото даване на напътствия. Когато караме детето да ни се подчини независимо по какъв начин (открито или скрито), ние заместваме личността на детето с нашата и така подтискаме индивидуалността на детето за сметка на нашата лична индивидуалност. Пряката команда е по-щадяща от скритото манипулиране, тъй като двете отделни личности - тази, която дава командата и тази, която я изпълнява - остават ясно разграничими. Замислих се тези дни, че всъщност така несъзнателно, направлявайки волята на детето както на нас ни харесва, възрастните провокираме първите прояви на насилствено поведение (т.е. неестествено поведение - поведение, което не следва естествените склонности, ритъм и темп на развитие).
Монтесори подхода цели да освободи личността на детето чрез действията на самото дете. Това реално се постига чрез самостоятелната работа с Монтесори материалите и свободата на избора, пряко свързани с природата на детето. 
Всяко спонтанно действие на детето както каза д-р Мария Монтесори е "като една лампичка, светеща в тъмнината и всяка запалена нова малка лампа помага да се разсее тъмнината."   
А ако позволим на децата да се срещнат лице в лице с последствията от изборите си, именно тогава те ще получат опит, който ще им донесе лично знание.                                              


Дано повече деца и детски лица и сърчица да засветят и засияят!