неделя, 26 февруари 2012 г.

Благодаря!

През изминалата седмица имах възможност да посетя фондация "Карин дом" във Варна (http://karindom.org/bulgarian/) и да постажувам в техния център за работа, обучение и терапия на деца със специални нужди. Тъй като всичко стана много неочаквано и набързо за пръв път тръгнах занякъде без да имам никакви планове и очаквания. И хората, децата и нещата, с които успях да се запозная, да срещна, да усетя и да почувствам ме дариха с много положителни емоции, вдъхновение и творчески заряд.

Първа беше срещата ми с морето. За първи път виждах морето през зимата и само по себе си за мен това си беше повод за радост. Но тези прекрасни и многобройни лебеди, които спокойно си се разхождаха по пясъка и се носеха в морето бяха вече повод за мигове на наслада и въодушевление!






В следващите дни имах щастието да срещна и да се запозная с страхотните хора и професионалисти от "Карин дом", чиито любов, спокойствие и търпение, излъчващи се от действията им в работата с децата, силно ме впечатлиха и ми дадоха нова вяра, сили и енергия да продължавам напред. 
А срещите ми с прекрасните дечица, които посещаваха центъра, оставиха много силен отпечатък в мен и със сигурност много често и още дълго време ще се сещам за тях!
Тази седмица във Варна остави една много дълбока диря в мен и БЛАГОДАРЯ е думичката, с която мога да дам израз на случващото се!


Благодаря, море! Благодаря ви, дами от "Карин дом"!
 Благодаря, деца! (не искам да изброявам имена, за да не пропусна някой)
Благодаря, Живот!








сряда, 1 февруари 2012 г.

За свободата на повторението, процеса на учене при децата и пътят

Едно от нещата, характерни за системата на д-р Мария Монтесори и твърде различно от традиционния образователен процес е т.н. "свобода на повторението" на дадено действие или активност. Работата или дейностите които Детето извършва, за да изучава околния свят и да придобива нови умения или знания,  е много различна от работата на възрастния. Когато ние, възрастните, работим, целта ни е постигането на определен резултат и спираме работа, когато този резултат бъде постигнат. Но Детето не работи, за да постигне външна цел, а вътрешна такава и то ще повтаря едно действие, докато вътрешната му цел не е постигната. Процесът на извършване на работа е нещото, което има стойност за Детето, а не крайният резултат. Така следвайки своя несъзнателен и естествен вътрешен подтик, Детето се развива и обучава.
Чрез повторенията си Детето само за себе си затвърждава научаването и постига вътрешно чувство за успех и самоувереност. Много често (или почти винаги) се случва особено при по-малките дечица оставени да работят самостоятелно и които все още не са обучени от възрастните да търсят крайния резултат, след като известно време са се позабавлявали да оцветяват, лепят или извършват някоя друга приложна дейност, накрая те скъсват, намачкват или по друг начин унищожават създаденото от тях и наречено от нас, възрастните творение и то не защото "имат разрушителни наклонности", а просто защото процесът на извършване на дейността е било това, което им е било нужно. И всъщност придобилото голяма популярност под различни форми твърдение, че "важен е Пътят, а не Целта", е било несъзнателно знание на всички нас като деца.