събота, 24 март 2012 г.

Пролет е...


Тези седмици нашите занимания преминават, носени от полъха на пролетта. И както цветята и всички други живинки се събудиха и размърдаха, така и децата живнаха, станаха по-активни и преизпълнени с енергия. А първа пролет отпразнувахме като разиграхме една малка пролетна сценка и си направихме разцъфнали дървета и цветя.
Много слънчеви и весели пролетни дни и игри ви желая!

неделя, 11 март 2012 г.

Творчески мигове от нашите занимания

Това е една кратка фото-ретроспекция на общите ни групови занимания през изминалите седмици на 2012г.
Тук правим отпечатъци с различни плодове и заленчуци. Оказа се, че за тестване на вкусовите качества на лимона и суровия картоф имаше много желаещи:).


А ето и последствията от творческата страст при рисуването с пяна за бръснене:


У други дечица пък писането върху черна дъска  провокира голям интерес
                   







За празника на мама правихме герданчета и някакси естествено момиченцата първи се нагиздиха  с творението си:)


И тъй като главни участници в нашите занимания са децата, то срещите ни винаги са различни и са така естествено наситени с всякакви и различни емоции.
Весели и забавни мигове ви желая!








понеделник, 5 март 2012 г.

Размисли около вярата в Детето и наблюдението

Вчера във фейсбук  попаднах на следните думи на Джон Холт, авторът на "Как учат децата", които Еми от "Плейцентър Приятели" беше споделила:

(В превод: 
"Доверете се на децата. Нищо не е по-просто или по-трудно от това. Трудно е, защото за да се доверим на децата, първо трябва да се научим да се доверяваме на себе си. А повечето от нас сме били учени от малки, че на нас не може да ни се има доверие.") 


И се замислих, че всъщност първата стъпка, която като възрастни трябва да направим, за да можем да следваме Монтесори подхода и истински да уважаваме Детето, е първо да повярваме не себе си. А после следва и наблюдението - на нас самите и на Детето.
Д-р Мария Монтесори гради и развива своя цялостен образователен подход основно, наблюдавайки действията, средата, развитието и желанията на децата. В своята първа книга Pedagogical Anthropology (Педагогическа Антропология) тя казва, че "образованието трябва да се развива според изследване и изучаване на това, от което се нуждаят децата, а не според това, от което възрастните смятат, че имат нужда те (децата)". За наблюдението Мария Монтесори казва: "Наблюдението е изкуство, което трябва да се упражнява. Не е лесно. Трябва да се освободим от своите предразсъдъци особено по отношение на Детето. Наблюдението не съди и още по-малки не си създава предварително мнение." Наблюдавайки безпристрастно Детето,  ние можем да разберем какви са неговите потребности, за да отговорим на тях, а също така можем да открием и пречките, които то среща в развитието си, за да се опитаме да ги отстраним. И по този начин следвайки Детето и неговата индивидуална и естествена скорост на развитие, ще му помогнем то да развие пълния потенциал на своите заложби и възможности.
А накрая за смекчаване на сериозността и за внасяне на малко лекота отново ще цитирам Мария Монтесори, която казва: "Детето е загадка...То има невероятно големи заложби, но ние не знаем какво ще стане То."