“Темата тази вечер “Моят метод” е една тема, която аз се чувствам неудобно да обсъждам. Дори бих казала ( въпреки че слушателите може и да не ми повярват), че намирам тази тема за най-трудното нещо, върху което може да се изнася публична лекция поради причината, че аз не съм развила метод на обучение. В интерес на истината винаги се чувствам така, когато се опитваме да обсъждаме детската психология, тъй като психологията на детето, животът на неговата душа е това, което постепенно продиктува системата, която може да се нарече и педагогика и метод на обучение.
Всички други методи на обучение са взимали работата на определени възрастни хора за отправна точка и са се стремили да образоват или учат детето според програмите, продиктувани от възрастните. От своя страна аз вярвам, че самото Дете трябва да е отправната точка на образованието си – не детето, за което обикновено мислят хората, а по-скоро неговата съкровена душа, видяна от преспектива, която е била безпрецедентна преди появата на т.н. Монтесори метод.
Една малка аналогия може да ми помогне да илюстрирам идеята, която се опитвам да изразя. Представете си, че имаме диамант обвит и дълбока скрит в една затъмнена и мрачна форма и че премахваме външния материал, за да разкрием сияйното съкровище. Виждайки тази скъпоценност, някой може да попита: ”Как успяхте да добиете скъпоценен камък, който толкова съвършено отразява светлината?” Бихме отговорили, че не ние сме създателите на това прекрасно бижу; то си е съществувало, заровено дълбоко под външната материя, която го покрива. Същото може да се каже и за Детето. То ни показа как да се отнасяме към него и ни разкри великолепието си.”
