Винаги много са ме вдъхновявали хората, които чрез своите думи, дела или друго творчество са ми помагали да открия и да установя за себе си "средната линия" в определен процес (може би в основата на това мое влечение към "средната линия" стои моят слънчев астрологичен знак Везни:)), а Йеспер Юл е един от тези мои вдъхновители в областта на взаимоотношенията между вързастни и деца. И като майка и като човек, професионално работещ с деца в днешните интересни и динамични времена, намирам много практическа опора в споделеното в неговите книги. След вече излязлата в България книга "Твоето компетентно дете": http://books.janet45.com/books/670, вчера случайно попаднах и на новоиздадената му творба:
"Това съм аз. А ти кой си?": http://books.janet45.com/books/799. 
В нея той споделя възгледите си и опита си във връзка с темата за "поставяне на граници на децата". Поставянето и устояването на граници за мен лично е доста чувствителна тема и разграничаването на ролите и отговорностите между възрастните и детето както ги описва Юл, представлява за мен още една средна линия в тези междуличностни отношения.
"Да опознаеш границите на друго човешко същество не е механичен процес - като да спреш на червено, например. Когато опознаваш границите на другия, трябва същевременно с това и да се научиш да съхраняваш себе си спрямо тях. Трябва да можеш да кажеш ""да" на границите на другия човек, без това да означава "не" на теб самия." - цитат от гореспоменатата книга.
Приятно четене, ако и вие се вълнувате от границите:)!
