вторник, 16 август 2016 г.

Пет неща, които отличават Монтесори учителя


1. Има вяра
    „Учителката, когато започне да работи в нашето училище, трябва да има вярата, че Детето ще разкрие себе си чрез работа(дейност)” – Д-р Мария Монтесори, „The Absorbent Mind
Една от най-големите разлики между Монтесори учителите и традиционните учители е начинът, по който учителят възприема Детето. Може би сте чували, че Монтесори учителите „следват Детето”. Но това, което може би не осъзнавате е огромната вяра (в Детето), която е необходима, за да обуздаеш себе си и наистина да позволиш на детето да поеме водачеството. Естественият инстинкт на възрастния е да поеме лидерството пред децата. Ние искаме да държим децата безопасно в редица като малките патенца, които ни следват. По този начин знаем (или си мислим, че знаем) къде се намира всеки и какво върши. Но Монтесори учителите разбират, че с внимателно наблюдение и подходящо подготвена среда възрастните могат да са „в знаенето” без да се налага да са във водачеството.

2. Различен фокус
Монтесори учителите не са в центъра в класната стая. Вместо върху тях фокусът е върху детето, на което са осигурени подходящите активности и възможности да извлече максимална полза за своето обучение. В Монтесори класната стая е прието, че всяко дете може и ще се потопи и концентрира, когато то открие подходящата «работа(дейност)». Както Мария Монтесори е казва «...Учителката трябва да вярва, че детето пред нея ще покаже истинската си природа, когато открие работа, която го привлича. Така че за какво трябва да е нащрек тя? За момента, когато детето започне да се концентрира.»

3. Напътства
Всичко казано дотук не означава, че Монтесори учителят не играе активна роля в обучението на детето. Напротив, ключът е в ролята на учителя като напътстващ помощник. Аз приемам Монтесори учителя като шерп – планински водач, чиято жизненоважна помощ позволява на всеки малък изследовател да достигне своя личен зенит.
„Но когато…работата е в резултат на вътрешен,инстинктивен импулс…тя предполага съвършено различно естество. Такава работа е омайваща, неустоима и тя издига човека над отклоненията и вътрешните конфликти. Такава е работата на изобретателя, на октривателя, героичните усилия на изследователя или творческите пориви на твореца – такава е работата на хората, надарени с такава извънредна сила, която им дава възможност да преоткрият инстинкта на биологичния си вид в рамките на своята индивидуалност. ” - Д-р Мария Монтесори, „The Secret of Childhood”

4. Наблюдава
Монтесори учителят подготвя средата (т.е. класната стая) въз основа на внимателно и непрекъснато наблюдение на всяко дете. Така класната стая осигурява свързани с развитието на децата, подходящи учебни възможности , които заинтригуват детето. Когато децата се занимават с избраната от тях дейност, учителят може да се отдалечи и да им позволи да учат с тяхната собствена скорост. В този момент не е нужно учителят да се грижи за мотивацията. Децата са водени от собствената си вътрешна нужда за открития.
 „Така ние открихме, че образованието не е нещо, което учителят прави, а то е естествен процес, който се развива спонтанно във всяко човешко същество. То не се осъществява чрез слушане на думи, а чрез силата на преживявания, които детето получава, действайки в заобикалящата го среда.” - Д-р Мария Монтесори, „The Absorbent Mind

5. Въздържа се
Монтесори учителите правят индивидуални или малки групови уроци докато се движат из класната стая. Уроците са достъпни, опростени и целящи да въвлекат детето, така че то да пожелае да продължи откривателството само. В момента, в който детето се ангажира, Монтесори учителят отстъпва назад и се въздържа от поправяне, допълване или друго вмешателство.

«Когато детето покаже интерес в дадено нещо, учителят не трябва да се намесва, защото този интерес отговаря на природните закони и открива един цял цикъл на нови дейности. Но първата стъпка е толкова нежна и деликатна, че едно докосване може да я накара да изчезне като сапунен мехур, а с нея изчезва и цялата красота на настоящия момент. Учителят сега трябва да е много внимателен - да не се намесва означава да не се намесва по никакъв начин.» - - Д-р Мария Монтесори, „The Absorbent Mind

Превод на статия от: http://ageofmontessori.org/Снимки: интернет

вторник, 19 юли 2016 г.

Езикът на насърчаването

“Всъщност веднъж щом Детето се е почувствало уверено в себе си, то повече няма да търси одобрението на авторитета след всяка своя стъпка”                       Д-р Мария Монтесори


Ето какво споделя Монтесори учителка от Монтесори училище във Ванкувър, Канада:
       
     Думите, които използваме в общуването си с децата, са много важни. В класната стая ние много внимаваме да не прекаляваме с похвалите. Полагаме усилия да подхранваме развитието на вътрешния водач на детето вместо търсенето на външни подкрепления. Става въпрос за изграждане на независимост и на вътрешно чувство за собствена ценност. Когато чуем „Направих го!”, се опитваме да не възкликнем ‘’Страхотна работа!”. Децата по рождение се чувстват успешни и не се нуждаят от нас, за да подсилят това чувство. Ние искаме те да се насладят на чувството на успеха, но постижението си е тяхно.
Каква е разликата между поощрение и похвала?
Похвалата автоматично дава оценка на усилията на детето. „Това е невероятно; Ти си най-добрият/ата!; Ти си добро дете!.” Тези думи създават навика в детето да търси признание от другите хора.
Ето няколко фрази, които изразяват поощрение без оценъчно значение:
„Ти как се чувстваш във връзка с това…?”
“ Забелязвам много детайли в картината ти. Кажи ми нещо за тях.”
Една топла усмивка или кимване също могат да отразят поощрение и взаимно споделяне на момента с детето. Те могат да предадат невербално, че вие сте там с него, но триумфът си е негов.
Още един утвърждаващ способ е да се фокусираме върху потвърждаване на положените усилия от детето.
“ Ти положи много усилия за това.”
“Изглежда сякаш това ти беше предизвикателно и ти упорства до край.”
Тези фрази отразяват посланието, че разпознаваме усилията на децата, но отклоняват идеята, че те се нуждаят от нашето одобрение.
В класната стая ние специално избягваме фрази, които създават очаквания. Много е трудно постоянно да си на висотата на коментари като: „толкова си умен или наистина си много добър по математика”. Те вместо да бъдат поощряващи, могат да се окажат омаломощаващи. Наблюдавали сме как децата не искат да опитват нови предизвикателства, тъй като не знаят дали ще могат да се докажат отново.
Много усилия ни коства да се променим и да адаптираме начина, по който общуваме с децата, но пък въздействието е голямо. В началото това може да не ви звучи правилно или пък естествено, но имайте вяра в дългосрочните ефекти, които са силни и постоянни и са свързани с начина, по който детето гледа на себе си.
И една таблица, която би могла да ви помогне:

Вместо:
Може да кажете:
„Умно момиче”
„Ти как се чувстваш във връзка с това…?”
„Харесва ми”
„Мога да видя усилието, което си вложил/а в …”
„Много се гордея с теб!”
„Сигурно си много горд/а от себе си!”
„Много помагаш”
„Благодарен съм за помощта ти”
„Каква красива рисунка!”
„Изглежда сякаш ти е било приятно да направиш тази рисунка!”
„Ако побързаш, ще получиш сладолед.”
„Важно е да стигнем навреме.”
„Обуй си обувките и ще получиш стикер.”
„Човек се чувства добре, когато сам се облече.”
„Ако го изядеш цялото, можеш да си вземеш играчка.”
„Телата ни се чувстват добре, когато ядем хубава храна.”


Превод по публикация в: https://montessorium.com/community-post/language-of-encouragement

вторник, 28 юни 2016 г.

Какъв ден беше 19.06?

Тази година и ние с децата решихме да се включим в отбелязването на Международния ден на бащата - 19 юни.
Ето какъв беше този ден през погледа на децата от нашата занималня:

и детските неподправени отговори на въпроса "Защо обичам тате?":
- защото и той ме обича и защото ми купува неща и много искам да ми купи сладко нещо
- защото поправя нещата
- защото има бебе
- защото ми прави подаръци

- просто го обичам
- защото прави добри неща, помага ми
- защото играем игри (криенцица, гоненица)


А какъв беше този ден през погледа на една майка споделяме по-долу:
"Всепризнат факт е, че майките са изключителни важни за малките човеци. Това е отразено в песни, стихотворения, приказки. А в България едва ли има някой, който да няма снимка от детската градина с друга дата и с къде истинска къде малко напъната усмивка на фон с флористични елементи и надпис „Честит празник мамо“. Но само майките ли са толкова важни, само те ли заслужават признание и празник?
Да се върнем на 19.06. Голямата ни дъщеря, която посещава занималнята към Фондация „Детство под дъгата“ от самото й създаване, се събуди и скоро след това започна да пее. Тя винаги е обичала песни и музика, но от скоро започна и да пее – и то хубаво и с пълен глас. Този път обаче някак беше тихо, но с усмивка към нас двамата сбаща й: „Thank you for the things you do..” – Поинтересувах се дали в занималнята е научили такава песен. Стана ми хубаво, ех рекох си, ето трудно е, но явно на занималнята са говорили колко се уморяват майките… Малко странно все пак, 8ми март мина отдавна. Но песента продължи: I love you daddy, yes I do”. И тогава всъщност разбрахме, че на 19.06. се чества Денят на бащата. Съпругът ми получи и специално изработен в занималнята подарък и поздрав-клип, на който всички деца пеят за поздрав на бащите си и отговарят на въпроса: защо обичам татко?. Съпругът ми се просълзи, а аз си дадох сметка колко важно, хубаво и необходимо е да има ден на бащата - на обичащите, много работещите, но въпреки това участващите в семейните дела с всичко каквото могат бащи, въпреки умората, стреса, отговорностите. Дъщерите ми и аз, какво и всички деца в нашата занималня сме много щастливи да имаме такива страхотни татковци в семействата си. Много благодарим на тях, както и на Мира и Ива за това, че ни помогнаха да си помислим за всичко това в един специален ден.
Честит деветнайсети юни, мили татковци!
Останете здрави и ви благодарим за всичко!" 
* Статията беше предоставена за блога ни от майка на дете от нашата занималня с молба да я публикуваме.

Мили татковци, бъдете здрави и все така искрено обичани:)!

понеделник, 6 юни 2016 г.

Един по-различен 1-ви юни



Тази година отпразнувахме подобаващо Деня на детето с куклен театър. Децата с нетърпение очакваха празника и тайнствената изненада...

С подготовката и изиграването на представлението се бяха нагърбили част от родителите.

Всеки помогна, с каквото може.
Изработени с подръчни материали, много желание и творчество, декорите и костюмите създадоха усещане за истински театър. 

Съвсем аматьорски, но с много любов, отдаденост и доза импровизация няколко ентусиазирани майки оживиха куклите на сцената.
Героите попяха, потанцуваха и представиха една различна и много забавна история за Червената шапчица, която заедно със своя батко среща непознато куче в Южния парк по пътя за дома на баба си.
Накрая децата доволни и щастливи подариха по цвете на всеки от актьорите.
Хапнаха от вкусната баница, която Червената шапчица и батко й занесоха на баба си.
И поиграха на куклен театър.

Денят продължи с весели игри в близката градинка. Актьорите си отдъхнаха, но сме сигурни, че тайно кроят планове за следващото представление!

Текст: Даря Ефремова
Фотография: Боряна Русинова

Актьорски състав:

Червена Шапчица - Десислава Пеева
Mайка и съсед - Светла Христова-Борисова
Батко - Таня Георгиева-Шнел
Баба - Боряна Асенова
Разказвач, куче и сценарист - Даря Ефремова

сряда, 1 юни 2016 г.

Честит 1-ви юни!

"Ако въобще някакво спасение и помощ могат да дойдат отнякъде, това ще е чрез децата, тъй като детето е бъдещият човек."

Мария Монтесори, "The absorbent mind"

Честит празник, мили деца!

събота, 28 май 2016 г.

Алфи Кон и рецептите за успешно родителство

В последния ден на конференцията, която следихме тази седмица, Алфи Кон, автор на 14 книги за родителството, образованието и човешкото поведение, две от които издадени в България, отговори малко ядосано и безапелационно на въпроса защо не дава рецепти за успешно родителство и преподаване:

"Да си добър родител или учител не е като да инсталираш домашна стерео уредба или да печеш гювеч.  И в двата случая има последователност от стъпки, които можете да следвате.  Да се предоставят такива стъпки в контекста на родителството или преподавателската професия е обидно както за детето, така и за възрастния, тъй като има едни общи насоки, които са смислени, и аз през цялото време говоря за тези общи насоки, но начина, по който тези насоки се приспособяват или прилагат към определени деца в определена ситуация, трябва да бъде оставен на хората, които го правят, тъй като не гледам на тях като на роботи.

Една от причините практиките на награждаване, възхваляване на децата или на наказване - като да ги изпращаш в другата стая, да ги караш да седят на определено място по определен начин и прочие - да са така популярни е, че на човек не му се налага да мисли много. Този подход отива на всички.  Докато подход, при който работиш С детето не може да бъде описан детайлно предварително.

Почти всеки ден получавам имейли както от родители, така и от учители, които ме питат, "Какво да направя с детето, което..." и към момента имам нещо като готово съобщение, с което им отговарям, "Благодаря Ви много за въпроса, но аз не Ви познавам, не познавам децата Ви, не познавам взаимоотношенията Ви, не знам при какви ограничения на средата работите, ако сте в класна стая.  Не бих си позволил да Ви казвам как да се справите с тази конкрента ситуация."

Всичко, което мога да направя е да представя малко или повече общи предложения, което и правя в книгите ми, дотолкова доколкото мога, и след това оставям читателя да прецени дали и как да ги приложи на практика в ситуацията с детето, с което работи/има.

Не бих искал да пренебрегна хората, които имат нужда от помощ - нови родители или учители, които имат нужда да наблюдават прогресивни или конструктивистки учители. Много е трудно за хора, които не са били отглеждани в семейства, в които да са се отнасяли към тях с уважение, където да са били приети безрезервно, да изобретят поведението си от нищото.  Тези хора определено имат нужда от примери на други хора, които са напреднали по поетия от тях път и биха се държали по един друг начин, особено в трудни ситуации, когато човек излиза от кожата си.

Ако всичко, което човек знае е да наказва, възнаграждава или контролира, хубаво е да има примери, за хора, които се справят по различен начин с предизвикателствата на родителството или преподаването".

Всички интервюта от конференцията са достъпни безплатно до ранния следобяд днес.

Изображение: Az-jenata.bg

четвъртък, 26 май 2016 г.

Жан-Мари Пенел за ползите от Монтесори образованието


Жан-Мари Пенел, основател на Voila Montessori в САЩ, разказва за това какво е Монтесори образованието (нейното представяне ще е достъпно до ранния следобед днес тук):

"Разликата с другите видове педагогика е, че тук следваме детето, всяко отделно дете. Ние знаем, че всяко дете мисли по различен начин и научава по различен начин, поради което това е едно индивидуализирано обучение. Класната стая е подготвена за период от три години и през тези три години детето се развива със своя скорост, а ние го водим.  Ние не наричаме себе си учители, наричаме се водещи, защото ние единствено го съпровождаме по неговия път на научаване.

Методът Монтесори произлиза от идеята, че ние всички притежаваме вродената нужда да научаваме и да се адаптираме към нашето време, място и култура. За мен Монтесори образованието е образование на адаптацията, особено в днешния бързо променящ се свят, в който не знаем каква точно ще е професията на децата ни когато те започнат работа.  Те ще изобретяват нови професии! Ние дори не можем да си представим какви ще са тези професии.

Така че Монтесори образованието дава на децата уменията да се приспособяват към тяхното време и да овладяват уменията, нужни им да продължат напред.  Монтесори образованието е и това да вярваш, че децата ни имат вътрешен барометър за това, което имат нужда да научат, за да напредват и с малко водене от наша страна, те могат да се приспособят и да ни покажат какви са техните нужди и нуждите на бъдещето.

Когато слушаме интервюта с различни хора преминали през Монтесори образование, например двамата основатели на Google, те всъщност казват, че Монтесори образованието е това, което им е помогнало да мислят извън установените рамки и да се приспособят към нуждите на този бързо променящ се свят."

Рут Бийгълхоул за сложността на родителството

Тези дни слушаме и гледаме една онлайн конференция, в която вече чухме Питър Грей, познат в България с книгата си "Свободата да учиш", и много и различни учители, учени, психолози и автори на книги, които ярко влияят в наше време на това как гледаме децата си и как (бихме искали да) гледаме на себе си като учители и родители. Тук малко по малко ще поместваме цитати от интервютата с тях, които са ни впечатлили.

Един от лекторите, който много ни впечатли беше Рут Бийгълхоул, която  "цял живот се с занимавала с нуждите на деца и семейства, основани на взаимно уважение, лечение и връзка.  Рут е създала нова парадигма за безусловно родителство първоначално чрез групи за игра, а по-късно създавайки център за работа с деца и родители в САЩ".

Следва цитат от лекцията на Рут от по-рано тази седмица:

"Струва ми се, че в света няма нищо по-сложно от това да бъдеш нечий родител и нищо, което да изисква такава пренастройка, за да разбереш детето си и себе си. Така че, ако искам да спра да реагирам по определен, обичаен за мен начин, аз трябва първо да видя откъде произлиза този навик - къде съм го придобила, как точно се е вградил в мозъка ми, тъй като реакцията ми идва оттам, нали? Тъй като, освен ако не се занимавам със сериозна рефлективна практика, аз се държа с детето си по абсолютно същия начин, както и родителите ми са се държали с мен. 

Така че много преди да започна да разрешавам проблема, трябва да се запитам кое е това, което ме провокира, което ме води до тази реакция, защо реагирах по този начин. И след това, аз винаги казвам, никога не става въпрос за това да дисциплинираш детето. Винаги става въпрос за това как да регулираме себе си, а детето след това ще се регулира по нас".

петък, 20 май 2016 г.

Честит рожден ден, "Добро утро Монтесори"!

Миналата събота децата, родителите и приятелите на "Детство под дъгата" се събрахме на една поляна в Южния парк да отпразнуваме 1 година от създаването на полудневната седмична занималня "Добро утро Монтесори."

Екипът на "Детство под дъгата" искаме много да благодарим на родителите, които откликнаха на идеята за празник с хиляди идеи как да го направим такъв, в какъвто той се превърна.  От родителите беше организирано кой ще прави баници (цели три тави!), кой ябълков сладкиш и кексчета във форма на сърце, кой ще носи току-що приготвени туби сироп от бъз с домашен мед, кой ще носи тънко нарязани краставици, чушки и моркови и кой кутии с ябълки, пъпеши и ягоди. Бяхме изненадани с палачинки приготвени от един татко, с айрян и бира от други родители.  Знаеше се кой ще носи съдове и прибори, кой вода, кой и колко одеала за пикник.

Някъде още в началото на деня децата откриха една жаба в тревата и след кратко и любопитно разглеждане, по съвет на родителите, но с малко съжаление от страна на децата, жабчето беше пуснато в близката горичка.
 След това дойде ред на надпреварването с чували,
което завърши с явен победител.
Състезанието имаше и втора част, в която участваха и майки с бебета в ръце,
и пета част.
Някъде около обяд, след като бяхме пробвали от всички соленки и сладки, дойде ред на тортата.
И това, което започна като тихо припяване "Торта, торта..."
се превърна в силно скандиране, "Торта, торта!"
След няколко думи на благодарност от Мира и Ива,
пяхме песента за рождения ден,
запалихме и духнахме свещичката,
след което децата се заиграха около, а много скоро и в, близкото поточе.
Когато героите се изпонамокриха сериозно и почти не останаха сухи чорапи и обувки за игра, интересът се прехвърли към хамака, който беше донесен от родителите на Рада и Калина.  В началото всички деца искаха да се люлеят заедно,
но след като стана ясно, че така хамакът пада до земята и не може да се залюлее дори, беше взето решение да се редуват.
След това имаше игри на топка и федербал, докато в един момент интересът на всички беше привлечен от един шал с цветовете на дъгата, който Мира беше донесла.
Голяма радост беше под този шал-дъга.
След това се оказа, че Мира носи хвърчило, което първоначално родителите вдигнаха,
но след това децата понесоха.
Беше един хубав празник за всички - за деца, учители, родители и семейства на всички от занималнята. Пожелаваме си да имаме още много хубави поводи да се събираме и то по такъв хубав и сърдечен начин!

четвъртък, 28 април 2016 г.

Дейността на Монтесори Академия се влива във фондация „Детство под дъгата”



Исках да споделя с вас, че от 1 април дейността на Монтесори Академия беше прехвърлена изцяло към фондация „Детство под дъгата”.  

Това няма да доведе до промени в работата на полудневната занималня или на съботно-неделните обучения.  Съботно-неделните обучения продължават дейността си със същите преподаватели според установения график.

Галина Уайнър ще продължи да организира и провежда обучения по Монтесори метод дистанционно.

Фондация „Детство под дъгата” започна работа с aсоциация „Ръка за ръка” - Монтесори Академия от март 2015 г., възобновявайки работата на полудневната група по метода на Мария Монтесори и оттогава работи успешно с асоциацията.  

Ако имате въпроси за каквото и да било във връзка с вливането на дейността на Монтесори Академия към фондация „Детство под дъгата”, ще се радвам да отговаря.

На Галина благодаря за ползотворното партньорство и за доверието и от все сърце желая успех в новото начало.  

 А на всички нас, приятно учене чрез игра!