вторник, 19 юли 2016 г.

Езикът на насърчаването

“Всъщност веднъж щом Детето се е почувствало уверено в себе си, то повече няма да търси одобрението на авторитета след всяка своя стъпка”                       Д-р Мария Монтесори


Ето какво споделя Монтесори учителка от Монтесори училище във Ванкувър, Канада:
       
     Думите, които използваме в общуването си с децата, са много важни. В класната стая ние много внимаваме да не прекаляваме с похвалите. Полагаме усилия да подхранваме развитието на вътрешния водач на детето вместо търсенето на външни подкрепления. Става въпрос за изграждане на независимост и на вътрешно чувство за собствена ценност. Когато чуем „Направих го!”, се опитваме да не възкликнем ‘’Страхотна работа!”. Децата по рождение се чувстват успешни и не се нуждаят от нас, за да подсилят това чувство. Ние искаме те да се насладят на чувството на успеха, но постижението си е тяхно.
Каква е разликата между поощрение и похвала?
Похвалата автоматично дава оценка на усилията на детето. „Това е невероятно; Ти си най-добрият/ата!; Ти си добро дете!.” Тези думи създават навика в детето да търси признание от другите хора.
Ето няколко фрази, които изразяват поощрение без оценъчно значение:
„Ти как се чувстваш във връзка с това…?”
“ Забелязвам много детайли в картината ти. Кажи ми нещо за тях.”
Една топла усмивка или кимване също могат да отразят поощрение и взаимно споделяне на момента с детето. Те могат да предадат невербално, че вие сте там с него, но триумфът си е негов.
Още един утвърждаващ способ е да се фокусираме върху потвърждаване на положените усилия от детето.
“ Ти положи много усилия за това.”
“Изглежда сякаш това ти беше предизвикателно и ти упорства до край.”
Тези фрази отразяват посланието, че разпознаваме усилията на децата, но отклоняват идеята, че те се нуждаят от нашето одобрение.
В класната стая ние специално избягваме фрази, които създават очаквания. Много е трудно постоянно да си на висотата на коментари като: „толкова си умен или наистина си много добър по математика”. Те вместо да бъдат поощряващи, могат да се окажат омаломощаващи. Наблюдавали сме как децата не искат да опитват нови предизвикателства, тъй като не знаят дали ще могат да се докажат отново.
Много усилия ни коства да се променим и да адаптираме начина, по който общуваме с децата, но пък въздействието е голямо. В началото това може да не ви звучи правилно или пък естествено, но имайте вяра в дългосрочните ефекти, които са силни и постоянни и са свързани с начина, по който детето гледа на себе си.
И една таблица, която би могла да ви помогне:

Вместо:
Може да кажете:
„Умно момиче”
„Ти как се чувстваш във връзка с това…?”
„Харесва ми”
„Мога да видя усилието, което си вложил/а в …”
„Много се гордея с теб!”
„Сигурно си много горд/а от себе си!”
„Много помагаш”
„Благодарен съм за помощта ти”
„Каква красива рисунка!”
„Изглежда сякаш ти е било приятно да направиш тази рисунка!”
„Ако побързаш, ще получиш сладолед.”
„Важно е да стигнем навреме.”
„Обуй си обувките и ще получиш стикер.”
„Човек се чувства добре, когато сам се облече.”
„Ако го изядеш цялото, можеш да си вземеш играчка.”
„Телата ни се чувстват добре, когато ядем хубава храна.”


Превод по публикация в: https://montessorium.com/community-post/language-of-encouragement