Да отгледаме жизнерадостни деца

„Да преживяваш радост, усещане за собствената значимост, да бъдеш ценен и обичан, да се чувстваш полезен и способен да създаваш, са все фактори с огромна стойност за човешката душа“ (Д-р Монтесори, „От детството към юношеството, стр.87).

Тази радост, представена ни от Д-р Монтесори съчетава три компонента в себе си:

• Усещането да си значим
• Усещането да си ценен и обичан
• Усещането да си полезен и способен

Усещането да си значим

Усещането за значимост настъпва, когато започнем да чувстваме присъствието си в обществото.

Първото нещо, което децата е нужно да научат е, че са личности и имат влияние над света и че това.

което правим има ефект върху хората около нас. Това усещане може да бъде подхранено от самото

раждане.

Новороденото има нужда да бъде държано и гушкано. Да усеща сърцебиенето и топлината на кожата на своите родители. Също така е нужно да се изпъва и усеща движението на тялото си в пространството. 

Тази свобода на движение му позволява да усеща как тялото му се движи без ограниченията, които има когато е държано, повито или напъхано в столчето за кола.

Чувствайки движенията на телата си, децата подхранват своята растяща независимост. Те развиват сила икоординация чрез практиката. Наблюдавайки движението на ръчичките си, детето забелязва малките дрънкалки до себе си или въртележката над себе си. То започва умишлено да посяга към тези предмети с намерението да ги докосне. То провокира звука от дрънкалката или трепкащо движение на въртележката докато движи ръцете си. Детето променя средата си. Неговите движения имат въздействие върху заобикалящата го среда. Преживявайки това постижение, детето е подканено да повтаря своите действия и да продължава да изследва света.

Неговото вътрешно желание да опознава света може да бъде подхранено с реална обратна връзка, опит и искрена подкрепа. То има способността да променя средата си, да мести предмети. Притежава думите, с които да общува и споделя идеите си. Детето има представата за създаването на звука и въздействието, което този звук има върху другите. Чрез усилията, които полага да бъде физически независимо, детето получава осъзнаването, че може да има собствени мисли, намерения и  възможността да ги следва.

Малкото дете може да има намерението да построи кула от кубчета и това да изпразни чекмеджето. Дори да нарисува огледалото с червило.

„Да използваш ръцете си съзнателно, за да достигнеш някаква практическа цел, е това което създава

самодисциплина. Когато усъвършенстваме движението на ръката, избрала спонтанно някаква цел, заедно с волята да успееш, се заражда волята да преодолееш трудностите и пречките по пътя. Тогава възниква нещомного по-голямо от интелектуалното учене. Осъзнаването за собствената стойност се заражда в съзнанието.“ (Д-р Монтесори, „От детството към юношеството“, стр. 87)

Това е интелектуалната независимост. Детето може да направи избор и да действа спрямо този избор.

То е самостоятелна личност и може да прави промени в света. Още нещо, което детето научава през това време е, че има добри идеи и не толкова добри; че има такива, върху които да предприемем действие и такива, които са неприемливи.

Усещането да бъдеш ценен и обичан

Едно дете преживява обич и това че е ценено, когато е обгрижено и се чувства в безопасност.

Усещането за безопасност идва от възрастните в обкръжението му. Възрастните поставят правила и ги

следват - нашите мисли и действия са в синхрон, за да създадат една безопасна среда. Поставяйки

граници, помагаме на децата да разберат ограниченията на средата.

„Младежите трябва да имат свободата да се движат и да действат по собствена инициатива. Но за да

може това действие да бъде свободно и от полза, то е нужно да бъде в определени насочващи граници.“ (Д-р Монтесори „От детството към юношеството, Клио стр. 73)

За да може малкото дете да преживее свободата в граници, то първо трябва да има избор. Тези избори, които носят смисъл на детето включват: какво да облече, в кой парк да отидат, броколи или карфиол за вечеря. Тези избори му позволяват да бъде независимо по един положителен начин. Това ни позволява да кажем „Да“ и детето да се почувства подкрепено.

Правенето на избори и преживяването на естествените последици от тези избори, помага на децата да осъзнават света и ефекта, който действията им имат върху него. Ако детето избере да върви близо до вас в магазина, то изживява свободата да помогне в избора на продуктите за пазар. Когато тича наоколо, преживява ограничението да седи в количката, докато вие пазарувате.

Това са примери за моментите, в които на детето не се оставя избор. Вие решавате вместо него. Деца,

които са имали свободен избор през деня, са по-склонни да съдействат, когато родителя прави избор

вместо тях. Детето развива вътрешно усещане, че единството в семейството създава усещане за

сигурност. Всички се грижите взаимно едни за други. Детето има доверието, че ще бъде чуто.

Детето има нужда да се движи и да изучава, но също така е нужно да познава собствените си

ограничения, както и тези на средата. Усъвършенствайки уменията си, то има повече свобода в изборите си и действията си.

С развитието на интелектуалната независимост, детето се опитва да отблъсне тези ограничения. Така то „проверява“ доколко може да се довери на тези правила. Ние изразяваме стабилност и обич чрез

нашето постоянство. Когато отвръщаме на отблъскването със спокойствие и премерен отговор, ние

уверяваме детето, че е в безопасност.

Усещането да си полезен и способен

Усещането да си полезен и способен идва директно от възможността да правиш неща. Децата се учат

да правят неща през извършването на действия. Те изследват, повтарят, грешат, поправят се сами и

тогава стават господари на средата си. Това е възможно единствено чрез преживяване.

В Монтесори подготвената среда у дома  новородените спят на ниски креватчета. Тези креватчета са

освободени от физически прегради, което позволява свобода на движението по време на сън. Детето

научава да движи тялото си, да се обръща и да пълзи. Тогава може да преживее избора дали да е в

креватчето или извън него. Средата носи уюта със своята предвидимост и познатост.

Тази безопасност, която преживява на това ниско креватче, му създава доверие към средата, себе си и другите - тези които го обгрижват. Комфортът, който има в средата си, позволява на детето да

усъвършенства движенията си в пространството и свободата да изучава. Свободата да изследва, от своя страна, развива разбирането за собствените му възможности. Детето повтаря своите движения и се концентрира в овладяване на собственото си тяло.

Дете, на което му е дадена възможността да преживее чувството на глад и ситост, може да избере кога да се храни и с какво количество. 

Представете си да дадете на едно 16-месечно дете пълна чиния и да го накарате да изяде съдържанието й преди да може да стане от масата. С това му изпращате послание, че вие разбирате по-добре от него усещането му за глад. За да разбере нуждата си от храна и колко да яде, едно дете трябва да го прилага на практика и да го преживява.    

Покажете му как да си сипва малки порции от основното ядене. Тогава може да яде от това, което си е сервирало. Когато го изяде, предложете му да си сипе още. Винаги предлагайте здравословни избори за храна и ще го научите да се грижи за нуждите на тялото си. Упражнявайки се, с времето детето ще добие сръчността да се служи с прибори, увереността да повтаря и независимостта да определя хранителните си нужди. Когато детето само напълни собствената си чиния, тогава може да бъде помолено да довърши храната си преди да стане от масата. Когато искаме то да изяде, това което ние сме избрали вместо него, няма как това да стане без да потиснем собственото му вътрешно усещане за глад и ситост.   

Да станеш господар на тялото си е първото зрънце към независимост, засадено в съзнанието на детето.

То преживява промяната, която прави чрез своите действия. То разполага със знанието за собствените си способности, възможност да се движи, да разбира и да се свързва с хората около себе си. Докато

невроните в мозъка му се запалват и неговата нервна система съзрява, детето живее живота си  с

усещането: „ Аз правя промяна и моето присъствие се усеща“.

Д-р Монтесори, признава че не е достатъчно да си независим. Независимостта трябва да води до

значимо свързване с общността. „Две неща са нужни: развитието на индивидуалност и участието на

индивида в истински социален живот“ ( Д-р Монтесори, „Образование и Мир“, стр. 56)

Нуждата от свързване с другите и създаването на общо преживяване се проявява отрано. Малките деца учат най-добре в общност и търсят себеподобни, за да се учат едни от други. Ако това желание за свързване в общност и овладяването на собствените физически способности бъдат подхранени, децата ще се научат да създават общности, да ги водят и да променят света.

Като родители ние желаем децата ни да са щастливи. Само че ние не можем да създадем това щастие вместо тях. Те трябва да го създадат сами за себе си. Ние създаваме домове и училища, където това щастие е постижимо като предоставяме автентични и отзивчиви общности, където те да растат, усещайкисобствената си значимост, ценени и обичани от другите, чувствайки се полезни и способни.

Превод от английски език (статия от http://www.thestudiojune.com): Ива Цанева

Как един пунктир за следване се превърна в куче Джанго!

   Днес едно 5годишно момиченце се обърна към мен с молба да й дам шаблон за рязане. След трийсетина минути:

"Виж! Това е куче!"
"Наистина ли? И ти го направи от пунктира за рязане?"
"Да! Това са му зъбите."
"Как го кръстим?"
"Джанго!"
Снимките говорят повече от думите!
А аз с гордост, пълно сърце и вяра в смисъла на работата ми, посрещам следващия ден!

Автор: Ива Цанева

Конфликтите

Тази тема е необятна и винаги има какво да се научи (поне при мен е така). Наскоро попаднах на една статия, която бих искала да споделя. Оригиналът е под превода. Статията е ценна за мен, не само защото е написана просто и дава примери как да подходим в конфликтни ситуации, но и в това, че вярвам в дългосрочната ценност в развитието на емоционалната интелигентност на децата и поставя на първо място връзката.

„ Конфликтите: Раздели и Раздроби (Разглоби)

В предния блогпост изследвахме как естествените последици подпомагат децата в умението им да имат контрол върху собственото си поведение. В коментарите се повдигна въпрос: „Как възрастните (родители и учители) да подходят с дете, което проявява агресия спрямо друго?“

Накратко: Няма един правилен отговор (но има няколко неправилни!). Защото всяка ситуация, всяко дете, и всеки възрастен е различен. Правилният подход е необходимо да обхваща здрав разум, съчувствие, твърдост, и постоянство. Също така, е нужно да се вземе предвид и възрастта на детето, на което се помагате т.к. децата в предучилищна възраст и по-малките имат различни начини на разсъждаване и умения за комуникация. След уточняване на тези неща, има подход, който успешно ми е служил. Но отново, „най-добрият подход“ зависи от конкретната ситуация.

Първото нещо, което можете да направите в ситуация на агресивно поведение (хапана, драскане…), е да разделите децата и да отведете агресивното дете на безопасно място, където да се успокои. Опитайте се да не проявявате емоция. Пример: Тереза, професионален Монтесори учител, сложила възглавница под една маса като място за успокоение на едно дете. 

В някои случаи твърде емоционално дете може да има нужда да е напълно изолирано от конфликтната ситуация за известно време.

Реакция повлияна от гняв или паника, НИКОГА не е ефективно решение. Може да се чувствате ядосани на детето проявило агресия (аз самата съм!), но ситуацията няма нищо общо с вас. Поведението не детето не е в резултат на качествата ви като учител или родител! То просто има нужда от насока в справянето с непозната ситуация и непознати емоции… Това е един чудесен момент, от който можем да се поучим. Използвайте категоричен тон, за да покажете че поведението на детето е недопустимо. Но не реагирайте на насилието с насилие!

След като отделите детето от ситуацията, дайте му време да се справи с емоциите си, докато вие или друг възрастен се увери, че нараненото дете е добре. Дайте им пространство да поплачат и да подишат дълбоко (може би и на вас ще са ви нужни).

Когато детето с агресивно поведение е достатъчно спокойно да може да говори, задайте му следните въпроси:

1.    Как се чувстваш? (Назовавайки чувствата, развиваме емоционалната интелигентност)

2.    Какво се случи? (Чуйте неговата версия на историята, но не правете заключения)

3.    Готов/а ли си да кажеш на приятеля/ката си как се чувстваш и да разбереш как той/тя се чувства? (Ако детето не е готово, уважете го и му дайте му още няколко минути да се събере, преди да отиде и говори с другото дете. След което идете при другото дете? Ако все още не иска да говори, поканете го да седне и когато е готово да говори, може да стане и да дойде при вас).

4.    Слушайте автентично неговите отговори, без да го осъждате или отхвърляйки неговите твърдения. Това, което на вас може да звучи незначително, за едно 4-годишно дете може да е от съществено значение и ще определи начинът му на справяне с проблемни ситуации в бъдеще, като възрастен!

Когато и двете деца са готови, поканете го да седне при вас (това създава мирно поле), седнете на нивото на децата. Дайте място на мъката и на двете деца и изслушайте внимателно техните версии без да взимате страна (дори и ако едното дете е било наранено). Ще останете изненадани, колко често детето, което е наранено, е било причината за караницата.

Когато сте разбрали фактите, разберете как се е чувствало всяко дете по време на конфликта. Уверете се, че децата разбират чувствата едно на друго, като повторите, казаното от тях: „Джон, Питър каза, че когато си му взел играчката, се е ядосал“.

Също така, се уверете, че децата разбират, че нараняването никога не е добро решение като попитате: „Как според теб се е почувствал Питър, като си го ударил в корема?“ Не се тревожете, че поставяте детето в обувките на другото, когато го попитате: „Ти как би се почувствал, ако някой постъпи така с теб?“ Ако получите  „Ми, не знам“, като отговор, може да добавите: „Мисля че би те заболяло и би се ядосал на Питър, защото никой не обича да бъде удрян и никой не го заслужава“. Както винаги, запазете спокойствие, но бъдете твърди. Емоциите, само ще попречат на посланието, което искате да предадете.

Следващата стъпка е да попитате и двамата участника какво биха направили различно, за да предотвратят случилото се. Понякога, децата не могат да предложат нищо и това е нормално. Все пак, ако имаха по-добро решение, нямаше да се стигне до конфликтната ситуация. Подскажете им, като ги подсетите какво правило е нарушено.  Например: „Питър, какво е правилото за спазване на реда, когато играем с триколката?“

Когато изкажат правилото и все още са несигурни в това какво друго би могло да се направи, можете да им предложите някои решения, които са в хармония с правилата на мястото (площадка, стая за игра, дом) и са лесни за запомняне.

Никога не насилвайте децата да се извиняват едно на друго, преди да са готови да го направят. Едно „извинявай“ насила, учи „насилника“, че винаги може да се измъкне от дадена ситуация, казвайки няколко лишени от емоция думи, като обезценява чувствата и нуждите на потърпевшия. Вместо да изискваме извинение, може да попитате двете деца, дали се чувстват по-добре след като са изговорили ситуацията. Твърде вероятно е децата да искат да компенсират случилото се с техните думи. Вие може да наблегнете на това, колко ценно е да можем да говорим за проблемите си и това как се чувстваме.

Може би се чудите „Как за Бога ще намеря търпението и времето за всичко това?“ Имайте вяра! Искат се около 5 минути, за да се премине през този тип медиация т.к. децата са много открити и причините за конфликтите са лесни за решаване (слава Богу). Понякога след такъв процес, двете деца отиват да играят, държейки се за ръце.

Наблюдавала съм този подход да работи дори и се деца, които често изпадат в конфликтни ситуации. С постоянство и любов, дори и най импулсивните деца могат да развият по-мирен подход за разрешаване на конфликти. Децата използват инструментите, които ние им даваме, за това бъдете пример и се дръжте с тях точно така като искате те да се държат помежду си. Ще бъдете изумени от резултатите в дългосрочен план!

Като за финал, не се страхувайте от конфликтите, защото в тях се крият възможностите да се развиваме и учим, не само при децата, но и за цялото семейство.“

Автор: Ива Цанева

Превод от: http://www.mariamontessori.com/2010/07/23/conflict-break-it-up-and-break-it-down/

Размисли за любовта, децата и пространството да бъдеш

      Тези дни следните прочетени думи от Екхарт Толе ме провокираха за размисъл:

    „Ако имате малки деца, оказвайте им колкото ви е възможно най-много помощ, напътствие и защита, но още по-важно: дайте им Пространство – пространство да Бъдат.” Открих припокриване между тях и това, на което ни учи Монтесори педагогиката. Удивляват ме и ме вдъхновяват такива мигове на случайни открития – на пръв поглед различни пътеки към знанието за Живота, а в същността си те стигат до едно и също!

Според д-р Мария Монтесори: „Само силата на любовта може да позволи на възрастния да се доближи достатъчно до Детето, за да го разбере. Любовта и смирението ще ни дадат ключа към „тайната на детството.””

Хубави и вдъхновяващи слова, но какво ли точно стои зад тях…?

За мен изразът на този ключ към тайната на детството- любовта и смирението - се въплъщава изначално в Доверието - в Детето и в естественото развитие на Живота и способността му да се адаптира. В днешно време многото информация, която ни залива, за съжаление оказва обратния ефект върху нас, възрастните – тя само засилва тревожността ни и провокира повече страхове, отколкото доверие. Самите ние ставаме по-несигурни и несъзнателно започваме да осъществяваме по-голям контрол върху Детето и неговото развитие. Със своите добронамерени усилия, насочени към защита, насока и оказване на помощ, започваме без да искаме, да запълваме пространството на Детето.

Основният принцип, върху който се изгражда Монтесори педагогиката, е Уважение към Детето и това се изразява в две насоки:

•          уважение към индивидуалната личност (същество) на Детето и
•     уважение към периода на детството – един уникален период в развитието на всяко човешко същество.

Да уважаваме Детето това означава да му дадем:

- времето,

- пространството,

- любовта и

- подкрепата да бъде себе си и да открива света по собствения си уникален начин,

- да се опитаме да го разберем и да го приемем такова, каквото е,

- да се опитаме да му дадем полагащата му се Независимост.

  В срещите и разговорите с родители за трудните ни мигове в родителството почти винаги заедно накрая стигаме до извода, че най-трудно ни е да приемем Детето – да приемем неговата уникална природа, която е различна от нашата и неговия собствен път на развитие, който може и да е напълно различен от нашия и да не се намесваме ненужно, т.е. да дадем на Детето пространство да Бъде!  

А както казва Rebecca Eanes:

“Родителството е потайна работа. Мислите си, че просто отглеждате детето и учите това малко човече как да живее и да бъде в този чудесен и доста хаотичен свят, но всъщност вие се учите и израствате заедно с него. Ако сърцето ви остане отворено, а умът – осъзнаващ, ще откриете, че да бъдеш родител, е крайното пътуване в себеоткривателството и че чрез грижата за това безценно същество, което ви е поверено и вие достигате до висините на своя потенциал.”                                                                  

Естественият растеж

ЧАКАЙ...

Тези дни ми попадна един цитат от книга на Ошо:

                „ЧАКАЙ е ключова дума. Не можеш да принудиш съществуването да направи нещо. Просто трябва да Чакаш. В точния момент нещата се случват. Посял си семената, поливаш градината, сега чакай. Опасно е да бързаш. Всяко нещо изисква време, за да порасне. Само изкуствените неща могат да бъдат произведени бързо, на поточна линия. Истинските неща обаче растат, а растежът изисква време. А вътрешният растеж е най-важният растеж в цялото съществуване.”

      Тези думи не накараха да се замисля какво правим с децата си и колко трудно ни е да чакаме да се случва естествения процес на техния растеж. В изкуствено забързаното ни време очакваме и търсим бързите резултати (външните проявления) на израстването –детето колкото се може по-рано да научи цветовете, цифрите и буквите и т.н. и забравяме, че всъщност вътрешният растеж е цялостен индивидуален процес, който се движи по естествените природни закони, т.е. необходимо е време, мноооого време и грижа, за да се появят плодовете. В терапевтичните практики за лечение на тялото има един принцип: ако насилиш тялото, правейки упражненията за по-бърз и максимален резултат, мускулите се стягат, напрягат се и резултатът е увеличаване на физическия проблем, а не лечение. А разковничето за лечението се оказва, постоянството и бавното и постепенно увеличаване на издържливостта и възможностите. Колко истинно е това и за грижата ни за израстването на децата. 

        Благодарна съм на работата ни с деца, защото  всеки ден животът ни подарява такива вълшебни мигове – изведнъж след месеци общуване, грижа и работа с някое дете се появява външния израз и имаме прекрасен повод да празнуване растежа и разцъфтяването на живота! Необходимо е само да се научим да Чакаме…

Детство под дъгата

    
    В последните дни на лятото се обръщаме назад с малко носталгия, малко тъга, но и много благодарност. Изпращаме не само лятото, но и първия випуск на Монтесори Академия "Детство под дъгата". Празнуваме двете години, в които играхме, учихме, споделяхме и сълзи и усмивки, покорявахме върхиве страхове. На добър час, скъпи деца! Да вървите по новите пътища смело, с радост, с любопитство и с вяра в себе си! Обичаме ви!
Благодарности на Konstantin Kuchev за песента, която сътвори за дъгата и за нас!

                                Юлските ни мигове на щастие

Нашите юлски дни (макар и по-кратки заради едноседмичната ни ваканция) бяха изпълнени  с много различни емоции и преживявания. Посрещнахме месеца с песни и танци: Hocky Cocky, Baby Shark, The Octopus. С това въведохме темата за морето и морските животни. Търсихме, назовавахме, равнявахме и групирахме различни морски обитатели. Научихме, че октопода има 9 мозъка и 3 сърца! Припомнихме си любопитни факти за делфините. 

Направихме си аквариум с риби-отпечатъци от длани и бои, украсихме го с камъчета-бобчета и водорасли. Изследвахме креативността си, правейки картини, като довършвахме линии. Разнообразието беше голямо: вази с цветя, принцеси, елени, хълмове, змии, лабиринти.

Седмицата ни посрещна с изненади: Мартина ни показа ново занимание – гривни/гердани/пръстени от прегънати ленти хартия. Разхладихме се със сладолед след съсредоточената работа (едни поръчаха 2, други 20 топки J). Диди ни показа филмче с истински каратисти, които изпълняват нашите движения от каратето. Върнахме се на морето, като  поупражнявахме фината моторика и последователност с пъстри плетеници риби. Малките упражниха броене до пет с апликация на рибки.

Дойде и дългоочакваното зелено училище! Времето ни посрещна с вятър и студ, но това не ни уплаши. Впуснахме се в приключение из игрищата на НСА. Посрещна ни треньор по хокей на трева и на драго сърце ни показа как се цели топката със стик. Продължихме към стената за катерене, но погледите ни бяха привлечени от безбройните охлюви. Какво може да направи една локва, дървесна кора и десетина охлюва – цяла плаващ град. До катерене не стигнахме, за съжаление, т.к. не бяхме подходящо обути, но останахме с отворени усти при вида на залата J Вторият ден, решихме напук на времето да покоряваме Витоша. Посрещна ни с тъмни облаци,  и вятър, но това не ни уплаши. Метнахме качулки и се впуснахме в разузнаване на дървесното разнообразие в Дендрариум. „Иманярствахме“ камъчета в реката, къде по-малки, къде цели скали. Ден три, предизвиквахме страховете си по морените на Златните мостове. Споделихме бойни викове „Аз съм силна“, сълзи, смях, разтупкани сърчица и ГОЛЯМА ГОРДОСТ на финала. Отпочинахме по поляните, играейки на “Matching game” с билки и растения. Горски обитатели, като бръмбари, скакалци и червеи ни правеха компания.

Заредени с нови сили и увереност от предходният ден, се гмурнахме в зелените треви на Копитото. С високо вдигнати ръце, за да се виждаме над храстите J и песен, си проправяхме път до бивака ни.

Направихме си заслон от клони и шалте, „лагерен огън“ с кошница, в която всеки дари своя част от природата. Някои тръгнаха да дирят мечки, за радост среща не се осъществи! J Но пък доволно се почерпихме с диви малини. Така неусетно дойде и последният ден от нашето зелено пътешествие. Посрещнахме го с широки усмивки, на широката Момина скала поляна. Някои се спасиха от жегата в сенките на крепостта-храст, други поиграха на бейзбол. Вдигнахме адреналинът с групова игра на шишарки. Всички бяха победители…разбира се! Изпратихме и две бъдещи ученички (Кали и Божана) с пъстри колажи.

Припомнихме си колко са били малки и какъв път сме извървели заедно. Тъгата я подсладихме с изненада – шоколадови яйца от Божана и кекс от Линка. Изморени и доволни, довършихме „зелените си дневници“ с последни впечатления в рисунки и с пълни сърца си пожелахме вълшебни почивни дни!

Благодарни и вдъхновени ви желаем наслада през месец август! 

Мира, Ива, Диди 

Автор на текста: Ива Цанева

Песни и видеа:

1.  Hocky Pokey: https://www.youtube.com/watch?v=pvrX0AtXGxc

2.       Baby Shark: https://www.youtube.com/watch?v=GR2o6k8aPlI

3.       The Octopus: https://www.youtube.com/watch?v=JhEbBiVxH9o

4.       Песен за сладоледа: https://www.youtube.com/watch?v=KbrSWbuWtmc