ЧАКАЙ...
Тези дни ми попадна един цитат от книга на Ошо:
„ЧАКАЙ е ключова дума. Не можеш да принудиш съществуването
да направи нещо. Просто трябва да Чакаш. В точния момент нещата се случват. Посял
си семената, поливаш градината, сега чакай. Опасно е да бързаш. Всяко нещо
изисква време, за да порасне. Само изкуствените неща могат да бъдат произведени
бързо, на поточна линия. Истинските неща обаче растат, а растежът изисква
време. А вътрешният растеж е най-важният растеж в цялото съществуване.”
Тези думи не накараха да се замисля какво правим с децата си
и колко трудно ни е да чакаме да се случва естествения процес на техния растеж.
В изкуствено забързаното ни време очакваме и търсим бързите резултати (външните
проявления) на израстването –детето колкото се може по-рано да научи цветовете,
цифрите и буквите и т.н. и забравяме, че всъщност вътрешният растеж е цялостен индивидуален
процес, който се движи по естествените природни закони, т.е. необходимо е
време, мноооого време и грижа, за да се появят плодовете. В терапевтичните
практики за лечение на тялото има един принцип: ако насилиш тялото, правейки
упражненията за по-бърз и максимален резултат, мускулите се стягат, напрягат се
и резултатът е увеличаване на физическия проблем, а не лечение. А разковничето
за лечението се оказва, постоянството и бавното и постепенно увеличаване на
издържливостта и възможностите. Колко истинно е това и за грижата ни за
израстването на децата.
Благодарна съм на работата ни с деца, защото всеки ден животът ни подарява такива вълшебни
мигове – изведнъж след месеци общуване, грижа и работа с някое дете се появява
външния израз и имаме прекрасен повод да празнуване растежа и разцъфтяването на
живота! Необходимо е само да се научим да Чакаме…