Алфи Кон и рецептите за успешно родителство

В последния ден на конференцията, която следихме тази седмица, Алфи Кон, автор на 14 книги за родителството, образованието и човешкото поведение, две от които издадени в България, отговори малко ядосано и безапелационно на въпроса защо не дава рецепти за успешно родителство и преподаване:

"Да си добър родител или учител не е като да инсталираш домашна стерео уредба или да печеш гювеч.  И в двата случая има последователност от стъпки, които можете да следвате.  Да се предоставят такива стъпки в контекста на родителството или преподавателската професия е обидно както за детето, така и за възрастния, тъй като има едни общи насоки, които са смислени, и аз през цялото време говоря за тези общи насоки, но начина, по който тези насоки се приспособяват или прилагат към определени деца в определена ситуация, трябва да бъде оставен на хората, които го правят, тъй като не гледам на тях като на роботи.

Една от причините практиките на награждаване, възхваляване на децата или на наказване - като да ги изпращаш в другата стая, да ги караш да седят на определено място по определен начин и прочие - да са така популярни е, че на човек не му се налага да мисли много. Този подход отива на всички.  Докато подход, при който работиш С детето не може да бъде описан детайлно предварително.

Почти всеки ден получавам имейли както от родители, така и от учители, които ме питат, "Какво да направя с детето, което..." и към момента имам нещо като готово съобщение, с което им отговарям, "Благодаря Ви много за въпроса, но аз не Ви познавам, не познавам децата Ви, не познавам взаимоотношенията Ви, не знам при какви ограничения на средата работите, ако сте в класна стая.  Не бих си позволил да Ви казвам как да се справите с тази конкрента ситуация."

Всичко, което мога да направя е да представя малко или повече общи предложения, което и правя в книгите ми, дотолкова доколкото мога, и след това оставям читателя да прецени дали и как да ги приложи на практика в ситуацията с детето, с което работи/има.

Не бих искал да пренебрегна хората, които имат нужда от помощ - нови родители или учители, които имат нужда да наблюдават прогресивни или конструктивистки учители. Много е трудно за хора, които не са били отглеждани в семейства, в които да са се отнасяли към тях с уважение, където да са били приети безрезервно, да изобретят поведението си от нищото.  Тези хора определено имат нужда от примери на други хора, които са напреднали по поетия от тях път и биха се държали по един друг начин, особено в трудни ситуации, когато човек излиза от кожата си.

Ако всичко, което човек знае е да наказва, възнаграждава или контролира, хубаво е да има примери, за хора, които се справят по различен начин с предизвикателствата на родителството или преподаването".

Всички интервюта от конференцията са достъпни безплатно до ранния следобяд днес.

Изображение: Az-jenata.bg

Жан-Мари Пенел за ползите от Монтесори образованието

Жан-Мари Пенел, основател на Voila Montessori в САЩ, разказва за това какво е Монтесори образованието (нейното представяне ще е достъпно до ранния следобед днес тук):

"Разликата с другите видове педагогика е, че тук следваме детето, всяко отделно дете. Ние знаем, че всяко дете мисли по различен начин и научава по различен начин, поради което това е едно индивидуализирано обучение. Класната стая е подготвена за период от три години и през тези три години детето се развива със своя скорост, а ние го водим.  Ние не наричаме себе си учители, наричаме се водещи, защото ние единствено го съпровождаме по неговия път на научаване.

Методът Монтесори произлиза от идеята, че ние всички притежаваме вродената нужда да научаваме и да се адаптираме към нашето време, място и култура. За мен Монтесори образованието е образование на адаптацията, особено в днешния бързо променящ се свят, в който не знаем каква точно ще е професията на децата ни когато те започнат работа.  Те ще изобретяват нови професии! Ние дори не можем да си представим какви ще са тези професии.

Така че Монтесори образованието дава на децата уменията да се приспособяват към тяхното време и да овладяват уменията, нужни им да продължат напред.  Монтесори образованието е и това да вярваш, че децата ни имат вътрешен барометър за това, което имат нужда да научат, за да напредват и с малко водене от наша страна, те могат да се приспособят и да ни покажат какви са техните нужди и нуждите на бъдещето.

Когато слушаме интервюта с различни хора преминали през Монтесори образование, например двамата основатели на Google, те всъщност казват, че Монтесори образованието е това, което им е помогнало да мислят извън установените рамки и да се приспособят към нуждите на този бързо променящ се свят."

Рут Бийгълхоул за сложността на родителството

Тези дни слушаме и гледаме една онлайн конференция, в която вече чухме Питър Грей, познат в България с книгата си "Свободата да учиш", и много и различни учители, учени, психолози и автори на книги, които ярко влияят в наше време на това как гледаме децата си и как (бихме искали да) гледаме на себе си като учители и родители. Тук малко по малко ще поместваме цитати от интервютата с тях, които са ни впечатлили.

Един от лекторите, който много ни впечатли беше Рут Бийгълхоул, която  "цял живот се с занимавала с нуждите на деца и семейства, основани на взаимно уважение, лечение и връзка.  Рут е създала нова парадигма за безусловно родителство първоначално чрез групи за игра, а по-късно създавайки център за работа с деца и родители в САЩ".

Следва цитат от лекцията на Рут от по-рано тази седмица:

"Струва ми се, че в света няма нищо по-сложно от това да бъдеш нечий родител и нищо, което да изисква такава пренастройка, за да разбереш детето си и себе си. Така че, ако искам да спра да реагирам по определен, обичаен за мен начин, аз трябва първо да видя откъде произлиза този навик - къде съм го придобила, как точно се е вградил в мозъка ми, тъй като реакцията ми идва оттам, нали? Тъй като, освен ако не се занимавам със сериозна рефлективна практика, аз се държа с детето си по абсолютно същия начин, както и родителите ми са се държали с мен. 

Така че много преди да започна да разрешавам проблема, трябва да се запитам кое е това, което ме провокира, което ме води до тази реакция, защо реагирах по този начин. И след това, аз винаги казвам, никога не става въпрос за това да дисциплинираш детето. Винаги става въпрос за това как да регулираме себе си, а детето след това ще се регулира по нас".

Честит рожден ден, "Добро утро Монтесори"!

Миналата събота децата, родителите и приятелите на "Детство под дъгата" се събрахме на една поляна в Южния парк да отпразнуваме 1 година от създаването на полудневната седмична занималня "Добро утро Монтесори."

Екипът на "Детство под дъгата" искаме много да благодарим на родителите, които откликнаха на идеята за празник с хиляди идеи как да го направим такъв, в какъвто той се превърна.  От родителите беше организирано кой ще прави баници (цели три тави!), кой ябълков сладкиш и кексчета във форма на сърце, кой ще носи току-що приготвени туби сироп от бъз с домашен мед, кой ще носи тънко нарязани краставици, чушки и моркови и кой кутии с ябълки, пъпеши и ягоди. Бяхме изненадани с палачинки приготвени от един татко, с айрян и бира от други родители.  Знаеше се кой ще носи съдове и прибори, кой вода, кой и колко одеала за пикник.

Някъде още в началото на деня децата откриха една жаба в тревата и след кратко и любопитно разглеждане, по съвет на родителите, но с малко съжаление от страна на децата, жабчето беше пуснато в близката горичка.

 След това дойде ред на надпреварването с чували,

което завърши с явен победител.

Състезанието имаше и втора част, в която участваха и майки с бебета в ръце,

и пета част.

Някъде около обяд, след като бяхме пробвали от всички соленки и сладки, дойде ред на тортата.

И това, което започна като тихо припяване "Торта, торта..."

се превърна в силно скандиране, "Торта, торта!"

След няколко думи на благодарност от Мира и Ива,

пяхме песента за рождения ден,

запалихме и духнахме свещичката,

след което децата се заиграха около, а много скоро и в, близкото поточе.

Когато героите се изпонамокриха сериозно и почти не останаха сухи чорапи и обувки за игра, интересът се прехвърли към хамака, който беше донесен от родителите на Рада и Калина.  В началото всички деца искаха да се люлеят заедно,

но след като стана ясно, че така хамакът пада до земята и не може да се залюлее дори, беше взето решение да се редуват.

След това имаше игри на топка и федербал, докато в един момент интересът на всички беше привлечен от един шал с цветовете на дъгата, който Мира беше донесла.

Голяма радост беше под този шал-дъга.

След това се оказа, че Мира носи хвърчило, което първоначално родителите вдигнаха,

но след това децата понесоха.

Беше един хубав празник за всички - за деца, учители, родители и семейства на всички от занималнята. Пожелаваме си да имаме още много хубави поводи да се събираме и то по такъв хубав и сърдечен начин!