Алфи Кон и рецептите за успешно родителство

В последния ден на конференцията, която следихме тази седмица, Алфи Кон, автор на 14 книги за родителството, образованието и човешкото поведение, две от които издадени в България, отговори малко ядосано и безапелационно на въпроса защо не дава рецепти за успешно родителство и преподаване:

"Да си добър родител или учител не е като да инсталираш домашна стерео уредба или да печеш гювеч.  И в двата случая има последователност от стъпки, които можете да следвате.  Да се предоставят такива стъпки в контекста на родителството или преподавателската професия е обидно както за детето, така и за възрастния, тъй като има едни общи насоки, които са смислени, и аз през цялото време говоря за тези общи насоки, но начина, по който тези насоки се приспособяват или прилагат към определени деца в определена ситуация, трябва да бъде оставен на хората, които го правят, тъй като не гледам на тях като на роботи.

Една от причините практиките на награждаване, възхваляване на децата или на наказване - като да ги изпращаш в другата стая, да ги караш да седят на определено място по определен начин и прочие - да са така популярни е, че на човек не му се налага да мисли много. Този подход отива на всички.  Докато подход, при който работиш С детето не може да бъде описан детайлно предварително.

Почти всеки ден получавам имейли както от родители, така и от учители, които ме питат, "Какво да направя с детето, което..." и към момента имам нещо като готово съобщение, с което им отговарям, "Благодаря Ви много за въпроса, но аз не Ви познавам, не познавам децата Ви, не познавам взаимоотношенията Ви, не знам при какви ограничения на средата работите, ако сте в класна стая.  Не бих си позволил да Ви казвам как да се справите с тази конкрента ситуация."

Всичко, което мога да направя е да представя малко или повече общи предложения, което и правя в книгите ми, дотолкова доколкото мога, и след това оставям читателя да прецени дали и как да ги приложи на практика в ситуацията с детето, с което работи/има.

Не бих искал да пренебрегна хората, които имат нужда от помощ - нови родители или учители, които имат нужда да наблюдават прогресивни или конструктивистки учители. Много е трудно за хора, които не са били отглеждани в семейства, в които да са се отнасяли към тях с уважение, където да са били приети безрезервно, да изобретят поведението си от нищото.  Тези хора определено имат нужда от примери на други хора, които са напреднали по поетия от тях път и биха се държали по един друг начин, особено в трудни ситуации, когато човек излиза от кожата си.

Ако всичко, което човек знае е да наказва, възнаграждава или контролира, хубаво е да има примери, за хора, които се справят по различен начин с предизвикателствата на родителството или преподаването".

Всички интервюта от конференцията са достъпни безплатно до ранния следобяд днес.

Изображение: Az-jenata.bg

Рут Бийгълхоул за сложността на родителството

Тези дни слушаме и гледаме една онлайн конференция, в която вече чухме Питър Грей, познат в България с книгата си "Свободата да учиш", и много и различни учители, учени, психолози и автори на книги, които ярко влияят в наше време на това как гледаме децата си и как (бихме искали да) гледаме на себе си като учители и родители. Тук малко по малко ще поместваме цитати от интервютата с тях, които са ни впечатлили.

Един от лекторите, който много ни впечатли беше Рут Бийгълхоул, която  "цял живот се с занимавала с нуждите на деца и семейства, основани на взаимно уважение, лечение и връзка.  Рут е създала нова парадигма за безусловно родителство първоначално чрез групи за игра, а по-късно създавайки център за работа с деца и родители в САЩ".

Следва цитат от лекцията на Рут от по-рано тази седмица:

"Струва ми се, че в света няма нищо по-сложно от това да бъдеш нечий родител и нищо, което да изисква такава пренастройка, за да разбереш детето си и себе си. Така че, ако искам да спра да реагирам по определен, обичаен за мен начин, аз трябва първо да видя откъде произлиза този навик - къде съм го придобила, как точно се е вградил в мозъка ми, тъй като реакцията ми идва оттам, нали? Тъй като, освен ако не се занимавам със сериозна рефлективна практика, аз се държа с детето си по абсолютно същия начин, както и родителите ми са се държали с мен. 

Така че много преди да започна да разрешавам проблема, трябва да се запитам кое е това, което ме провокира, което ме води до тази реакция, защо реагирах по този начин. И след това, аз винаги казвам, никога не става въпрос за това да дисциплинираш детето. Винаги става въпрос за това как да регулираме себе си, а детето след това ще се регулира по нас".

Родителите и метода Монтесори

През годините все повече се убеждавам, че макар в центъра на метода на Мария Монтесори да е детето, в днешно време няма как да работим за детето без помощта на родителите.  Затова и подходът ми към децата с годините стана все повече семейно ориентиран - въвличащ родителите в процеса на работа с техните деца.

Съвместната ми работа с родителите започна още през 2011 г. с организирането и провеждането на първите Монтесори групи за игра, в които освен практически занимания с децата имаше теоретичен и практически елемент свързан с актуални родителски въпроси и проблеми.

Отдавна исках да организирам подобни срещи и разговори с родителите на децата в полудневната занималня „Добро утро Монтесори“ и успях да го направя в началото на годината.  Темата на срещата-лекция беше "Детето и ролята на възрастния".

Лекцията започна с малко теория за метода на Мария Монтесори, за мястото на детето в света според нея, както и кратък обзор на основните принципи на метода.   

В разговорите ми с родителите съм забелязала, че акцентът е винаги практически - как да се разреши определен проблем, какъв съвет да се предложи, което, разбира се, е резонно и разбираемо, но в тази лекция ми се щеше да се спра по-задълбочено върху принципите на метода, тъй като от тях произлизат отговорите на много от практическите въпроси, които ежедневно дискутираме с родителите.

Както можеше да се очаква, теорията неусетно премина в практически въпроси и споделяния от страна на родителите.  Интересното беше, че макар да си личаха различията на децата и разнообразните родителски подходи, с времето разговорът ни стана по-задълбочен и можеха да се видят и някои обединяващи тенденции и нужди на децата и родителите.  

Съвсем естествено, разговорът ни приключи с уговорката следващите ни срещи с родителите да са индивидуални и тяхното провеждане започна през месец март.  

На срещите с родителите обсъждаме в подробности развитието на детето в последните месеци, адаптирането му в групата, спецификите в учебния процес. Самите родители също разказват за отношенията си с децата у дома и имат възможност да получат съвет за конкретни трудности и предизвикателства.

С тези срещи се надявам да задълбочим нашия разговор с родителите, не само за да можем да се подпомагаме взаимно в отглеждането на детето им, но и за да вървим заедно по пътя на разкриването на неговия пълен потенциал и хармонично развитие.