"Да си добър родител или учител не е като да инсталираш домашна стерео уредба или да печеш гювеч. И в двата случая има последователност от стъпки, които можете да следвате. Да се предоставят такива стъпки в контекста на родителството или преподавателската професия е обидно както за детето, така и за възрастния, тъй като има едни общи насоки, които са смислени, и аз през цялото време говоря за тези общи насоки, но начина, по който тези насоки се приспособяват или прилагат към определени деца в определена ситуация, трябва да бъде оставен на хората, които го правят, тъй като не гледам на тях като на роботи.
Една от причините практиките на награждаване, възхваляване на децата или на наказване - като да ги изпращаш в другата стая, да ги караш да седят на определено място по определен начин и прочие - да са така популярни е, че на човек не му се налага да мисли много. Този подход отива на всички. Докато подход, при който работиш С детето не може да бъде описан детайлно предварително.
Почти всеки ден получавам имейли както от родители, така и от учители, които ме питат, "Какво да направя с детето, което..." и към момента имам нещо като готово съобщение, с което им отговарям, "Благодаря Ви много за въпроса, но аз не Ви познавам, не познавам децата Ви, не познавам взаимоотношенията Ви, не знам при какви ограничения на средата работите, ако сте в класна стая. Не бих си позволил да Ви казвам как да се справите с тази конкрента ситуация."
Всичко, което мога да направя е да представя малко или повече общи предложения, което и правя в книгите ми, дотолкова доколкото мога, и след това оставям читателя да прецени дали и как да ги приложи на практика в ситуацията с детето, с което работи/има.
Не бих искал да пренебрегна хората, които имат нужда от помощ - нови родители или учители, които имат нужда да наблюдават прогресивни или конструктивистки учители. Много е трудно за хора, които не са били отглеждани в семейства, в които да са се отнасяли към тях с уважение, където да са били приети безрезервно, да изобретят поведението си от нищото. Тези хора определено имат нужда от примери на други хора, които са напреднали по поетия от тях път и биха се държали по един друг начин, особено в трудни ситуации, когато човек излиза от кожата си.
Ако всичко, което човек знае е да наказва, възнаграждава или контролира, хубаво е да има примери, за хора, които се справят по различен начин с предизвикателствата на родителството или преподаването".
Всички интервюта от конференцията са достъпни безплатно до ранния следобяд днес.
Изображение: Az-jenata.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар