Езикът на насърчаването

“Всъщност веднъж щом Детето се е почувствало уверено в себе си, то повече няма да търси одобрението на авторитета след всяка своя стъпка”                       Д-р Мария Монтесори

Ето какво споделя Монтесори учителка от Монтесори училище във Ванкувър, Канада:

       

     Думите, които използваме в общуването си с децата, са много важни. В класната стая ние много внимаваме да не прекаляваме с похвалите. Полагаме усилия да подхранваме развитието на вътрешния водач на детето вместо търсенето на външни подкрепления. Става въпрос за изграждане на независимост и на вътрешно чувство за собствена ценност. Когато чуем „Направих го!”, се опитваме да не възкликнем ‘’Страхотна работа!”. Децата по рождение се чувстват успешни и не се нуждаят от нас, за да подсилят това чувство. Ние искаме те да се насладят на чувството на успеха, но постижението си е тяхно.

Каква е разликата между поощрение и похвала?

Похвалата автоматично дава оценка на усилията на детето. „Това е невероятно; Ти си най-добрият/ата!; Ти си добро дете!.” Тези думи създават навика в детето да търси признание от другите хора.

Ето няколко фрази, които изразяват поощрение без оценъчно значение:

„Ти как се чувстваш във връзка с това…?”
“ Забелязвам много детайли в картината ти. Кажи ми нещо за тях.”

Една топла усмивка или кимване също могат да отразят поощрение и взаимно споделяне на момента с детето. Те могат да предадат невербално, че вие сте там с него, но триумфът си е негов.

Още един утвърждаващ способ е да се фокусираме върху потвърждаване на положените усилия от детето.

“ Ти положи много усилия за това.”
“Изглежда сякаш това ти беше предизвикателно и ти упорства до край.”

Тези фрази отразяват посланието, че разпознаваме усилията на децата, но отклоняват идеята, че те се нуждаят от нашето одобрение.

В класната стая ние специално избягваме фрази, които създават очаквания. Много е трудно постоянно да си на висотата на коментари като: „толкова си умен или наистина си много добър по математика”. Те вместо да бъдат поощряващи, могат да се окажат омаломощаващи. Наблюдавали сме как децата не искат да опитват нови предизвикателства, тъй като не знаят дали ще могат да се докажат отново.

Много усилия ни коства да се променим и да адаптираме начина, по който общуваме с децата, но пък въздействието е голямо. В началото това може да не ви звучи правилно или пък естествено, но имайте вяра в дългосрочните ефекти, които са силни и постоянни и са свързани с начина, по който детето гледа на себе си.

И една таблица, която би могла да ви помогне:

Вместо:	Може да кажете:
„Умно момиче”	„Ти как се чувстваш във връзка с това…?”
„Харесва ми”	„Мога да видя усилието, което си вложил/а в …”
„Много се гордея с теб!”	„Сигурно си много горд/а от себе си!”
„Много помагаш”	„Благодарен съм за помощта ти”
„Каква красива рисунка!”	„Изглежда сякаш ти е било приятно да направиш тази рисунка!”
„Ако побързаш, ще получиш сладолед.”	„Важно е да стигнем навреме.”
„Обуй си обувките и ще получиш стикер.”	„Човек се чувства добре, когато сам се облече.”
„Ако го изядеш цялото, можеш да си вземеш играчка.”	„Телата ни се чувстват добре, когато ядем хубава храна.”

Превод по публикация в: https://montessorium.com/community-post/language-of-encouragement

Родителите и метода Монтесори

През годините все повече се убеждавам, че макар в центъра на метода на Мария Монтесори да е детето, в днешно време няма как да работим за детето без помощта на родителите.  Затова и подходът ми към децата с годините стана все повече семейно ориентиран - въвличащ родителите в процеса на работа с техните деца.

Съвместната ми работа с родителите започна още през 2011 г. с организирането и провеждането на първите Монтесори групи за игра, в които освен практически занимания с децата имаше теоретичен и практически елемент свързан с актуални родителски въпроси и проблеми.

Отдавна исках да организирам подобни срещи и разговори с родителите на децата в полудневната занималня „Добро утро Монтесори“ и успях да го направя в началото на годината.  Темата на срещата-лекция беше "Детето и ролята на възрастния".

Лекцията започна с малко теория за метода на Мария Монтесори, за мястото на детето в света според нея, както и кратък обзор на основните принципи на метода.   

В разговорите ми с родителите съм забелязала, че акцентът е винаги практически - как да се разреши определен проблем, какъв съвет да се предложи, което, разбира се, е резонно и разбираемо, но в тази лекция ми се щеше да се спра по-задълбочено върху принципите на метода, тъй като от тях произлизат отговорите на много от практическите въпроси, които ежедневно дискутираме с родителите.

Както можеше да се очаква, теорията неусетно премина в практически въпроси и споделяния от страна на родителите.  Интересното беше, че макар да си личаха различията на децата и разнообразните родителски подходи, с времето разговорът ни стана по-задълбочен и можеха да се видят и някои обединяващи тенденции и нужди на децата и родителите.  

Съвсем естествено, разговорът ни приключи с уговорката следващите ни срещи с родителите да са индивидуални и тяхното провеждане започна през месец март.  

На срещите с родителите обсъждаме в подробности развитието на детето в последните месеци, адаптирането му в групата, спецификите в учебния процес. Самите родители също разказват за отношенията си с децата у дома и имат възможност да получат съвет за конкретни трудности и предизвикателства.

С тези срещи се надявам да задълбочим нашия разговор с родителите, не само за да можем да се подпомагаме взаимно в отглеждането на детето им, но и за да вървим заедно по пътя на разкриването на неговия пълен потенциал и хармонично развитие.