Езикът на насърчаването

“Всъщност веднъж щом Детето се е почувствало уверено в себе си, то повече няма да търси одобрението на авторитета след всяка своя стъпка”                       Д-р Мария Монтесори

Ето какво споделя Монтесори учителка от Монтесори училище във Ванкувър, Канада:

       

     Думите, които използваме в общуването си с децата, са много важни. В класната стая ние много внимаваме да не прекаляваме с похвалите. Полагаме усилия да подхранваме развитието на вътрешния водач на детето вместо търсенето на външни подкрепления. Става въпрос за изграждане на независимост и на вътрешно чувство за собствена ценност. Когато чуем „Направих го!”, се опитваме да не възкликнем ‘’Страхотна работа!”. Децата по рождение се чувстват успешни и не се нуждаят от нас, за да подсилят това чувство. Ние искаме те да се насладят на чувството на успеха, но постижението си е тяхно.

Каква е разликата между поощрение и похвала?

Похвалата автоматично дава оценка на усилията на детето. „Това е невероятно; Ти си най-добрият/ата!; Ти си добро дете!.” Тези думи създават навика в детето да търси признание от другите хора.

Ето няколко фрази, които изразяват поощрение без оценъчно значение:

„Ти как се чувстваш във връзка с това…?”
“ Забелязвам много детайли в картината ти. Кажи ми нещо за тях.”

Една топла усмивка или кимване също могат да отразят поощрение и взаимно споделяне на момента с детето. Те могат да предадат невербално, че вие сте там с него, но триумфът си е негов.

Още един утвърждаващ способ е да се фокусираме върху потвърждаване на положените усилия от детето.

“ Ти положи много усилия за това.”
“Изглежда сякаш това ти беше предизвикателно и ти упорства до край.”

Тези фрази отразяват посланието, че разпознаваме усилията на децата, но отклоняват идеята, че те се нуждаят от нашето одобрение.

В класната стая ние специално избягваме фрази, които създават очаквания. Много е трудно постоянно да си на висотата на коментари като: „толкова си умен или наистина си много добър по математика”. Те вместо да бъдат поощряващи, могат да се окажат омаломощаващи. Наблюдавали сме как децата не искат да опитват нови предизвикателства, тъй като не знаят дали ще могат да се докажат отново.

Много усилия ни коства да се променим и да адаптираме начина, по който общуваме с децата, но пък въздействието е голямо. В началото това може да не ви звучи правилно или пък естествено, но имайте вяра в дългосрочните ефекти, които са силни и постоянни и са свързани с начина, по който детето гледа на себе си.

И една таблица, която би могла да ви помогне:

Вместо:	Може да кажете:
„Умно момиче”	„Ти как се чувстваш във връзка с това…?”
„Харесва ми”	„Мога да видя усилието, което си вложил/а в …”
„Много се гордея с теб!”	„Сигурно си много горд/а от себе си!”
„Много помагаш”	„Благодарен съм за помощта ти”
„Каква красива рисунка!”	„Изглежда сякаш ти е било приятно да направиш тази рисунка!”
„Ако побързаш, ще получиш сладолед.”	„Важно е да стигнем навреме.”
„Обуй си обувките и ще получиш стикер.”	„Човек се чувства добре, когато сам се облече.”
„Ако го изядеш цялото, можеш да си вземеш играчка.”	„Телата ни се чувстват добре, когато ядем хубава храна.”

Превод по публикация в: https://montessorium.com/community-post/language-of-encouragement

През тази седмица (от 24.02 до 02.03) се отбелязват 106г. от началото на Монтесори образованието. Благодарение на д-р Мария Монтесори и нейната забележителна дейност животът на много деца по света се е променил към разцъфване, разгръщане на техния потенциал и цялостно развитие. 

С уважение, благодарност и радост споделям това видео, свързано с отбелязването на седмицата, посветена на Монтесори метода:
https://www.youtube.com/watch?feature=player_embedded&v=JXPiskylZgk

Според д-р Мария Монтесори: "Показател за верността на образователния способ е щастието на Детето".
И дано все повече деца имат възможност да се докоснат до Монтесори метода, да слушат себе си и да растат и разцъфтяват уверени, силни, можещи, свободни и щасливи!

Наръчник на Детето

Тези дни имам малко повече свободни и празни, т.е. незапълнени със задачи и дейности мигове и днес зареждайки се със сили и творчески идеи за новата учебна година, забавлявайки се със сърфирането си в интернет и вдъхновявайки се от написаното от различни жени (майки, учители), попаднах на  тази статия: http://mariamontessori.com/mm/?p=1674 . Много ми хареса начина, по който в нея са съчетани принципите на Монтесори педагогиката и ролята на родителя...и не можах да устоя на импулса да започна да я превеждам по малко. 

Обръщение към родителите от едно дете – част 1

Мили мамо и тате,

Аз искам да бъда като вас! Искам да стана като вас, но по моя си начин, със  собствения си темп и чрез моите лични усилия. Искам да ви наблюдавам и да ви имитирам. Не желая да слушам какво ми казвате, освен по няколко думи от време на време и когато вие не знаете, че ви слушам. Искам да се боря, да полагам страхотни усилия с нещо много трудно, което не мога да увладея веднага. Моля ви само да направите и разчистите място за моите усилия, да ми дадете необходимите материали, които ще позволят първоначалния успех да не следва веднага. Искам да ме наблюдавате, за да видите дали не се нуждая от по-подходящ инструмент (може би по-съобразен с моя ръст) или от първоначална демонстрация на процеса. Не искам да го правите вместо мен, да ме карате да бързам, да ме съжалявате или да ме хвалите. Моля ви просто бъдете тихи и ми покажете как да го направя БАВНО, МНОГО БАВНО!

Аз ще поискам да извърша цялата дейност наведнъж, защото виждам, че вие правите така, но не това е нещото, което ще ми е от полза. Бъдете твърди и поставете ограничителна линия за мен. Нужно ми е да ми дадете първоначално една малка част от целия процес и да ме оставите да повтарям действието, докато се наситя.

Аз искам да мисля като вас, да се държа като вас, да притежавам вашите ценности.  Искам да направя всичко това чрез собствените си усилия, като ви имитирам. Говорете ми по-бавно. Забавете действията си/движенията си. Извършвайте задачите си бавно, за да мога да ги попия и да ви имитирам. Ако ми се доверите и се съобразите с мен като подготвите у дома подходяща за мен среда и ми дадете свободата в нея, аз ще се самодисциплинирам ще ви сътруднича по-честичко и с по-голям ентусиазъм. Колкото повече вие дисциплинирате себе си, толкова повече и аз ще се дисциплинирам. Колкото повече вие съблюдавате законите на моето индивидуално развитие, толкова повече и аз ще ви се подчинявам.

Голямо щастие е, че съм се появил на този свят с един, скрит у мен план за моя уникален начин да бъда като вас. Аз съм воден от този таен план и съм в безопасност и щастлив, когато го следвам. Това е нещо, на което не мога да устоя! Ако се намесите в работата по  разгръщането ми съгласно моя таен план и се опитате да ме насилите да бъда като вас по вашия начин, с вашето темпо и чрез вашите усилия, ще забравя да работя според моя план и ще започна да се боря с вас. Ще започна война с вас и с всичко, което вие олицетворявате. Това е моята природа и моята защита. Може да го наречете и интегритет.

следва продължение...:)

Ръката и реалния свят

Напоследък имах доста въпроси от родители защо в Монтесори средата се набляга на играта/работата с реално съществуващи предмети и обекти и затова реших да напиша този пост. Според Д-р Мария Монтесори през първите 6 години от живота си детето изследва и изучава света около себе си. Малките деца развиват разбиране за заобикалящата ги околна среда чрез конкретни преживявания, манипулирайки реални обекти и предмети и използвайки всичките си сетива, за да усетят по-пълно всичко заобикалящо ги. За Мария Монтесори ръката е основен орган на човешката интелигентност и инструмент на ума, направлявайки го чрез изследване и изучаване. И тъй като през първите 6 г. от развитието си в мозъка на детето все още не се е развила способността да се прави разграничение между реално съществуващи обекти и измислени такива, за да не се объркват представите и възприятията на детето, е необходимо то да се обучава чрез опитност в конкретна реалност. Използването на фантастични и въображаеми игри се оставя за втория период от развитието на детето между 6 и 12г., когато способността за абстрактно мислене е развита и след като реалността е вече опозната.

А за приказките М.Монтесори казва: "Приказките са изключително важна литература. Ако можех, бих направила събрана колекция на всички приказки по света, за да могат възрастните да се запознаят с тях... Това са красиви малки истории за деца, но тяхното място не е по време на концентрацията върху работа." (Maria Montessori, The Child, Society and the World. p. 46)
А от личен опит мога да споделя, че залитането във всяка една крайност не води до положителни  последици, а вече има и много интересни детски книги с реални истории и герои, които освен, че запазват задушвения момент на четенето на книжка, предават и знания за околния свят.
Желая ви прекрасни мигове, изследвайки и изучавайки света с вашето дете!
.

Размисли около вярата в Детето и наблюдението

Вчера във фейсбук  попаднах на следните думи на Джон Холт, авторът на "Как учат децата", които Еми от "Плейцентър Приятели" беше споделила:

(В превод: 
"Доверете се на децата. Нищо не е по-просто или по-трудно от това. Трудно е, защото за да се доверим на децата, първо трябва да се научим да се доверяваме на себе си. А повечето от нас сме били учени от малки, че на нас не може да ни се има доверие.") 


И се замислих, че всъщност първата стъпка, която като възрастни трябва да направим, за да можем да следваме Монтесори подхода и истински да уважаваме Детето, е първо да повярваме не себе си. А после следва и наблюдението - на нас самите и на Детето.
Д-р Мария Монтесори гради и развива своя цялостен образователен подход основно, наблюдавайки действията, средата, развитието и желанията на децата. В своята първа книга Pedagogical Anthropology (Педагогическа Антропология) тя казва, че "образованието трябва да се развива според изследване и изучаване на това, от което се нуждаят децата, а не според това, от което възрастните смятат, че имат нужда те (децата)". За наблюдението Мария Монтесори казва: "Наблюдението е изкуство, което трябва да се упражнява. Не е лесно. Трябва да се освободим от своите предразсъдъци особено по отношение на Детето. Наблюдението не съди и още по-малки не си създава предварително мнение." Наблюдавайки безпристрастно Детето,  ние можем да разберем какви са неговите потребности, за да отговорим на тях, а също така можем да открием и пречките, които то среща в развитието си, за да се опитаме да ги отстраним. И по този начин следвайки Детето и неговата индивидуална и естествена скорост на развитие, ще му помогнем то да развие пълния потенциал на своите заложби и възможности.
А накрая за смекчаване на сериозността и за внасяне на малко лекота отново ще цитирам Мария Монтесори, която казва: "Детето е загадка...То има невероятно големи заложби, но ние не знаем какво ще стане То."

За свободата на повторението, процеса на учене при децата и пътят

Едно от нещата, характерни за системата на д-р Мария Монтесори и твърде различно от традиционния образователен процес е т.н. "свобода на повторението" на дадено действие или активност. Работата или дейностите които Детето извършва, за да изучава околния свят и да придобива нови умения или знания,  е много различна от работата на възрастния. Когато ние, възрастните, работим, целта ни е постигането на определен резултат и спираме работа, когато този резултат бъде постигнат. Но Детето не работи, за да постигне външна цел, а вътрешна такава и то ще повтаря едно действие, докато вътрешната му цел не е постигната. Процесът на извършване на работа е нещото, което има стойност за Детето, а не крайният резултат. Така следвайки своя несъзнателен и естествен вътрешен подтик, Детето се развива и обучава.

Чрез повторенията си Детето само за себе си затвърждава научаването и постига вътрешно чувство за успех и самоувереност. Много често (или почти винаги) се случва особено при по-малките дечица оставени да работят самостоятелно и които все още не са обучени от възрастните да търсят крайния резултат, след като известно време са се позабавлявали да оцветяват, лепят или извършват някоя друга приложна дейност, накрая те скъсват, намачкват или по друг начин унищожават създаденото от тях и наречено от нас, възрастните творение и то не защото "имат разрушителни наклонности", а просто защото процесът на извършване на дейността е било това, което им е било нужно. И всъщност придобилото голяма популярност под различни форми твърдение, че "важен е Пътят, а не Целта", е било несъзнателно знание на всички нас като деца.

За наградите, наказанията и насилието

Според д-р Мария Монтесори "наградите и наказанията са стимули за неестествено или насилствено усилие и действие и следователно със сигурност не можем да говорим за естествено развитие на детето при наличието на такива външни стимули". Това, което лично мен най-много ме впечатли, четейки първите си Монтесори книги, беше, че наградите вредят толкова колкото и наказанията и няма значима разлика между тях, тъй като и в двата случая детето се заставя да действа според волята на възрастния (учител и/или родител). Децата дълбоко в своята същност са естествено мотивирани да извършват целенасочена дейност, т.е. да "работят". Това е една от тенденциите, които ние притежваме като цялостни човешки същества според д-р Монтесори и тези тенденции естествено направляват поведението ни в отделните етапи на развитие, ако се откликва на тях и те биват подкпрепяни. Дълбоко се разтърсих и от виждането на Мария Монтесори, че тактиката на убеждаването/манипулирането на детето от страна на възрастния (когато го придумваме, т.е. казваме му как да действа като му обясняваме защо трябва да ни се подчини) е много по-страшна от прякото даване на напътствия. Когато караме детето да ни се подчини независимо по какъв начин (открито или скрито), ние заместваме личността на детето с нашата и така подтискаме индивидуалността на детето за сметка на нашата лична индивидуалност. Пряката команда е по-щадяща от скритото манипулиране, тъй като двете отделни личности - тази, която дава командата и тази, която я изпълнява - остават ясно разграничими. Замислих се тези дни, че всъщност така несъзнателно, направлявайки волята на детето както на нас ни харесва, възрастните провокираме първите прояви на насилствено поведение (т.е. неестествено поведение - поведение, което не следва естествените склонности, ритъм и темп на развитие).
Монтесори подхода цели да освободи личността на детето чрез действията на самото дете. Това реално се постига чрез самостоятелната работа с Монтесори материалите и свободата на избора, пряко свързани с природата на детето. 
Всяко спонтанно действие на детето както каза д-р Мария Монтесори е "като една лампичка, светеща в тъмнината и всяка запалена нова малка лампа помага да се разсее тъмнината."   
А ако позволим на децата да се срещнат лице в лице с последствията от изборите си, именно тогава те ще получат опит, който ще им донесе лично знание.                                              

Дано повече деца и детски лица и сърчица да засветят и засияят!

Ролята на подготвения обучаващ в Монтесори заниманията

В Монтесори класната стая ролята на учителя,т.е. на подготвения обучаващ, е да бъде гид или фасилитатор, чиято основна задача е да подпомага детето в процеса му на себеразвитие и затова Монтесори учителката се нарича Монтесори водеша, насочваща (directress). Tя е преди всичко наблюдател, който ненаптрапчиво и внимателно следи развитието на всяко дете, разпознавайки и откликвайки на неговите нужди. Водещата осигурява връзката между детето и грижливо подготвената от нея среда, като запознава детето, когато то е готово за това, с всеки елемент от средата по един точен, ясен и примамващ начин. Също така Монтесори обучаващата осигурява и връзката между средата и родителя, като споделя наблюденията си за прогреса и развитието на детето. Тя  служи за модел на поведение - спокойна, уверена, учтива и грижовна. Но най-важното качество, което водешата притежава, е любовта и уважението към цялостната и хармонична същност на детето.
Ще цитирам и какво пише за Монтесори учителката Галина Уайнър в книгата си, издадена на български език и посветена на  "Истинската природа на детето и методът "Монтесори"": "Ролята на Монтесори учителката е пасивна, докато ролята на детето е активна. Монтесори учителката насочва процеса на развитие на детето и поддържа специално подготвената среда. Най-важната й функция е не толкова да учи, колкото да направлява естествената енергия на децата и да ги свързва с внимателно подготвената среда."


Много е трудно в нашето ставащо все по-активно общество, да приемем, че във взаимоотношенията си с нашите деца, трябва да заемем пасивната страна, да се смирим и да се оставим да следваме детето в неговото естествено развитие. Необходимо е първо ние като по-знаещи и можещи възрастни да слезем от пиедестала на своето величие спрямо детето и да му дадем нужната подкрепа в процеса му на израстване, развитие и разцъфтяване - като слънцето да осветяваме пътя на детето.

Монтесори начин на живот у дома

Няколко стъпки как да изградим Монтесори начин на живот у дома

Попаднах на този пост в: http://mymontessorimoments.com/2011/09/07/building-a-montessori-lifestyle/ и тъй като напълно споделям дадените стъпки, реших да преведа статията. 

Ключът е средата. Децата живеят в света на възрастните, така че много важно е да подготвим средата, за да отговаря тя на нуждите на детето, а също така и да го води към развитието на самостоятелност и независимост. Изберете стабилни мебели, съобразени с ръста на детето както и играчки, направени за предпочитане от естествени материали. Осигурете структура в детския свят чрез рутинни занимания и направете нещата, които децата изпозлват, лесно достъпни за тях. Направете една обиколка на дома си от височината на детския поглед и може да се изненадете колко недостъпен е вашия дом за детето ви!

Сетивни преживявания. Малките деца се учат първоначално чрез докосване. Те трябва да държат, да почувстват, да опитат или да помиришат всяко нещо, за да започнат да го разбират. Оставете децата си да държат пръчки, камъни, листа и др. Дайте им например купа с брашно, нишесте, захар и т.н. и ги оставете да почувстват разликата.

Забавете темпото. Като възрастни ние сме свикнали да правим много неща за кратко време и  това наричаме ефективност. Но когато правим нещо с нашите деца, трябва да намалим темпото. Разходете се в парка само с цел да изследвате света около вас. Ако детето ви може да ходи, оставете го да ходи до вас вместо да седи в количката. Може и да им дадете определена задача като например да търсят предмети като листа, кестени и др. като предварително им дадете картинка на търсеното.

Включете децата в изпълнението на вашите задължения. Ако готвите, перете, прибирате покупките или извършвате други домакински дейности, въвличайте и децата си, колкото можете повече. Децата се учат чрез наблюдение и действие. Но по-важно от това, че научавате детето си как да пуска пералнята машина е, че му давате чувство на принадлежност към семейството, като му позволявате да работи заедно с вас.

Уважавайте детето. Д-р Мария Монтесори придава особено значение на уважението към детето. Често ние бързаме и пришпорваме детето, очакваме то да следва нашето темпо, не обръщаме внимание на нуждата му да играе конструктивно, намаляваме емоциите и помощта му по отношение на семейния живот, защото “то е още малко”. То може да е 1-2 годишно, но е вече едно отделно от нас човече, което е в процес на формиране на своята същност.  Уважавайте го и започнете да му давате полагаемата му се независимост.

Изследване. Изследването на света около детето има различни форми и проявления в различните детски възрасти. За едно 7мес. дете свободата да изследва може да означава да мушне пръстчето си под килима или да се изненада от звука, който ръката му създава върху дървената маса. За по-голямото дете изследването може да означава усвояването на нова дейност като игра с пластелин, сваляне и поставянето обратно на книгите от етажерките, разлистване на страниците им или търсенето на мравки навън в градината. Много важно е да оставим децата да правят открития, защото това ги кара не само да се замислят за света около тях, но им създава и желание за учене.

В центъра на Монтесори филосфията е поставено желанието за учене и изледване, но не само за целите на събиране на информация и изкачване на следващото ниво. Ние следваме този метод на образование заради радостта от направените лични открития.

Декалог на д-р Мария Монтесори

1.  Никога не докосвайте детето, освен ако то само не Ви е дало знак под една или друга форма за това.
2.  Никога не се изказвайте зле за дете в негово присъствие или отсъствие.
3. Съсредоточете се върху заздравяването и подпомагането в развитието на детето на онова, което е добро, така че присъствието на това доброто да оставя все по-малко място за лошото.
4. Бъдете активни в подготвката на средата. Бъдете педантични и постоянни в грижата за нея. Помогнете на детето да осъществява творческа връзка със средата. Посочете точното място на учебните материали и покажете как се работи с тях. 
5. Бъдете винаги готови да откликнете на зова на едно дете, което има нужда от вас и винаги слушайте и отговаряйте на дете, което ви говори и се обръща към вас.
6. Уважавайте дете, което прави грешка и след това или по-късно се поправя само, но спрете незабавно и решително неподходящо използване на материалите и всяко действие, което застрашава детето, развитието му или околните.
7. Отнесете се с уважение към дете, което си почива, наблюдава с какво се занимават останалите деца или размишлява какво е направило или прави. Не се обръщайте към него и не го насилвайте към други форми на активност.
8. Помогнете на онези, които търсят занимание/активност и не могат да си изберат.
9. Бъдете неуморни в повтарянето на презентации на дете, което първоначално ги е отказвало; в помагането на детето да придобие онова, което все още не е негово и да преодолее несъвършенствата. Правете това като вдъхновявате средата с грижа, сдържаност и тишина, нежни думи и любящо присъствие. Нека детето, което търси и се крие от детето, което е намерило да почувства вашето присъствие. 
10. Винаги се отнасяйте с детето, използвайки най-добрите си маниери и го дарете с най-доброто, което имате у себе си и на свое разположение.