Пет неща, които отличават Монтесори учителя

1. Има вяра
    „Учителката, когато започне да работи в нашето училище, трябва да има вярата, че Детето ще разкрие себе си чрез работа(дейност)” – Д-р Мария Монтесори, „The Absorbent Mind”

Една от най-големите разлики между Монтесори учителите и традиционните учители е начинът, по който учителят възприема Детето. Може би сте чували, че Монтесори учителите „следват Детето”. Но това, което може би не осъзнавате е огромната вяра (в Детето), която е необходима, за да обуздаеш себе си и наистина да позволиш на детето да поеме водачеството. Естественият инстинкт на възрастния е да поеме лидерството пред децата. Ние искаме да държим децата безопасно в редица като малките патенца, които ни следват. По този начин знаем (или си мислим, че знаем) къде се намира всеки и какво върши. Но Монтесори учителите разбират, че с внимателно наблюдение и подходящо подготвена среда възрастните могат да са „в знаенето” без да се налага да са във водачеството.

2. Различен фокус

Монтесори учителите не са в центъра в класната стая. Вместо върху тях фокусът е върху детето, на което са осигурени подходящите активности и възможности да извлече максимална полза за своето обучение. В Монтесори класната стая е прието, че всяко дете може и ще се потопи и концентрира, когато то открие подходящата «работа(дейност)». Както Мария Монтесори е казва «...Учителката трябва да вярва, че детето пред нея ще покаже истинската си природа, когато открие работа, която го привлича. Така че за какво трябва да е нащрек тя? За момента, когато детето започне да се концентрира.»

3. Напътства

Всичко казано дотук не означава, че Монтесори учителят не играе активна роля в обучението на детето. Напротив, ключът е в ролята на учителя като напътстващ помощник. Аз приемам Монтесори учителя като шерп – планински водач, чиято жизненоважна помощ позволява на всеки малък изследовател да достигне своя личен зенит.

„Но когато…работата е в резултат на вътрешен,инстинктивен импулс…тя предполага съвършено различно естество. Такава работа е омайваща, неустоима и тя издига човека над отклоненията и вътрешните конфликти. Такава е работата на изобретателя, на октривателя, героичните усилия на изследователя или творческите пориви на твореца – такава е работата на хората, надарени с такава извънредна сила, която им дава възможност да преоткрият инстинкта на биологичния си вид в рамките на своята индивидуалност. ” - Д-р Мария Монтесори, „The Secret of Childhood”

4. Наблюдава

Монтесори учителят подготвя средата (т.е. класната стая) въз основа на внимателно и непрекъснато наблюдение на всяко дете. Така класната стая осигурява свързани с развитието на децата, подходящи учебни възможности , които заинтригуват детето. Когато децата се занимават с избраната от тях дейност, учителят може да се отдалечи и да им позволи да учат с тяхната собствена скорост. В този момент не е нужно учителят да се грижи за мотивацията. Децата са водени от собствената си вътрешна нужда за открития.

 „Така ние открихме, че образованието не е нещо, което учителят прави, а то е естествен процес, който се развива спонтанно във всяко човешко същество. То не се осъществява чрез слушане на думи, а чрез силата на преживявания, които детето получава, действайки в заобикалящата го среда.” - Д-р Мария Монтесори, „The Absorbent Mind”

5. Въздържа се

Монтесори учителите правят индивидуални или малки групови уроци докато се движат из класната стая. Уроците са достъпни, опростени и целящи да въвлекат детето, така че то да пожелае да продължи откривателството само. В момента, в който детето се ангажира, Монтесори учителят отстъпва назад и се въздържа от поправяне, допълване или друго вмешателство.

«Когато детето покаже интерес в дадено нещо, учителят не трябва да се намесва, защото този интерес отговаря на природните закони и открива един цял цикъл на нови дейности. Но първата стъпка е толкова нежна и деликатна, че едно докосване може да я накара да изчезне като сапунен мехур, а с нея изчезва и цялата красота на настоящия момент. Учителят сега трябва да е много внимателен - да не се намесва означава да не се намесва по никакъв начин.» - - Д-р Мария Монтесори, „The Absorbent Mind”

Превод на статия от: http://ageofmontessori.org/Снимки: интернет

Ролята на подготвения обучаващ в Монтесори заниманията

В Монтесори класната стая ролята на учителя,т.е. на подготвения обучаващ, е да бъде гид или фасилитатор, чиято основна задача е да подпомага детето в процеса му на себеразвитие и затова Монтесори учителката се нарича Монтесори водеша, насочваща (directress). Tя е преди всичко наблюдател, който ненаптрапчиво и внимателно следи развитието на всяко дете, разпознавайки и откликвайки на неговите нужди. Водещата осигурява връзката между детето и грижливо подготвената от нея среда, като запознава детето, когато то е готово за това, с всеки елемент от средата по един точен, ясен и примамващ начин. Също така Монтесори обучаващата осигурява и връзката между средата и родителя, като споделя наблюденията си за прогреса и развитието на детето. Тя  служи за модел на поведение - спокойна, уверена, учтива и грижовна. Но най-важното качество, което водешата притежава, е любовта и уважението към цялостната и хармонична същност на детето.
Ще цитирам и какво пише за Монтесори учителката Галина Уайнър в книгата си, издадена на български език и посветена на  "Истинската природа на детето и методът "Монтесори"": "Ролята на Монтесори учителката е пасивна, докато ролята на детето е активна. Монтесори учителката насочва процеса на развитие на детето и поддържа специално подготвената среда. Най-важната й функция е не толкова да учи, колкото да направлява естествената енергия на децата и да ги свързва с внимателно подготвената среда."


Много е трудно в нашето ставащо все по-активно общество, да приемем, че във взаимоотношенията си с нашите деца, трябва да заемем пасивната страна, да се смирим и да се оставим да следваме детето в неговото естествено развитие. Необходимо е първо ние като по-знаещи и можещи възрастни да слезем от пиедестала на своето величие спрямо детето и да му дадем нужната подкрепа в процеса му на израстване, развитие и разцъфтяване - като слънцето да осветяваме пътя на детето.