Рут Бийгълхоул за сложността на родителството

Тези дни слушаме и гледаме една онлайн конференция, в която вече чухме Питър Грей, познат в България с книгата си "Свободата да учиш", и много и различни учители, учени, психолози и автори на книги, които ярко влияят в наше време на това как гледаме децата си и как (бихме искали да) гледаме на себе си като учители и родители. Тук малко по малко ще поместваме цитати от интервютата с тях, които са ни впечатлили.

Един от лекторите, който много ни впечатли беше Рут Бийгълхоул, която  "цял живот се с занимавала с нуждите на деца и семейства, основани на взаимно уважение, лечение и връзка.  Рут е създала нова парадигма за безусловно родителство първоначално чрез групи за игра, а по-късно създавайки център за работа с деца и родители в САЩ".

Следва цитат от лекцията на Рут от по-рано тази седмица:

"Струва ми се, че в света няма нищо по-сложно от това да бъдеш нечий родител и нищо, което да изисква такава пренастройка, за да разбереш детето си и себе си. Така че, ако искам да спра да реагирам по определен, обичаен за мен начин, аз трябва първо да видя откъде произлиза този навик - къде съм го придобила, как точно се е вградил в мозъка ми, тъй като реакцията ми идва оттам, нали? Тъй като, освен ако не се занимавам със сериозна рефлективна практика, аз се държа с детето си по абсолютно същия начин, както и родителите ми са се държали с мен. 

Така че много преди да започна да разрешавам проблема, трябва да се запитам кое е това, което ме провокира, което ме води до тази реакция, защо реагирах по този начин. И след това, аз винаги казвам, никога не става въпрос за това да дисциплинираш детето. Винаги става въпрос за това как да регулираме себе си, а детето след това ще се регулира по нас".

Честит рожден ден, "Добро утро Монтесори"!

Миналата събота децата, родителите и приятелите на "Детство под дъгата" се събрахме на една поляна в Южния парк да отпразнуваме 1 година от създаването на полудневната седмична занималня "Добро утро Монтесори."

Екипът на "Детство под дъгата" искаме много да благодарим на родителите, които откликнаха на идеята за празник с хиляди идеи как да го направим такъв, в какъвто той се превърна.  От родителите беше организирано кой ще прави баници (цели три тави!), кой ябълков сладкиш и кексчета във форма на сърце, кой ще носи току-що приготвени туби сироп от бъз с домашен мед, кой ще носи тънко нарязани краставици, чушки и моркови и кой кутии с ябълки, пъпеши и ягоди. Бяхме изненадани с палачинки приготвени от един татко, с айрян и бира от други родители.  Знаеше се кой ще носи съдове и прибори, кой вода, кой и колко одеала за пикник.

Някъде още в началото на деня децата откриха една жаба в тревата и след кратко и любопитно разглеждане, по съвет на родителите, но с малко съжаление от страна на децата, жабчето беше пуснато в близката горичка.

 След това дойде ред на надпреварването с чували,

което завърши с явен победител.

Състезанието имаше и втора част, в която участваха и майки с бебета в ръце,

и пета част.

Някъде около обяд, след като бяхме пробвали от всички соленки и сладки, дойде ред на тортата.

И това, което започна като тихо припяване "Торта, торта..."

се превърна в силно скандиране, "Торта, торта!"

След няколко думи на благодарност от Мира и Ива,

пяхме песента за рождения ден,

запалихме и духнахме свещичката,

след което децата се заиграха около, а много скоро и в, близкото поточе.

Когато героите се изпонамокриха сериозно и почти не останаха сухи чорапи и обувки за игра, интересът се прехвърли към хамака, който беше донесен от родителите на Рада и Калина.  В началото всички деца искаха да се люлеят заедно,

но след като стана ясно, че така хамакът пада до земята и не може да се залюлее дори, беше взето решение да се редуват.

След това имаше игри на топка и федербал, докато в един момент интересът на всички беше привлечен от един шал с цветовете на дъгата, който Мира беше донесла.

Голяма радост беше под този шал-дъга.

След това се оказа, че Мира носи хвърчило, което първоначално родителите вдигнаха,

но след това децата понесоха.

Беше един хубав празник за всички - за деца, учители, родители и семейства на всички от занималнята. Пожелаваме си да имаме още много хубави поводи да се събираме и то по такъв хубав и сърдечен начин!

Дейността на Монтесори Академия се влива във фондация „Детство под дъгата”

Исках да споделя с вас, че от 1 април дейността на Монтесори Академия беше прехвърлена изцяло към фондация „Детство под дъгата”.  

Това няма да доведе до промени в работата на полудневната занималня или на съботно-неделните обучения.  Съботно-неделните обучения продължават дейността си със същите преподаватели според установения график.

Галина Уайнър ще продължи да организира и провежда обучения по Монтесори метод дистанционно.

Фондация „Детство под дъгата” започна работа с aсоциация „Ръка за ръка” - Монтесори Академия от март 2015 г., възобновявайки работата на полудневната група по метода на Мария Монтесори и оттогава работи успешно с асоциацията.  

Ако имате въпроси за каквото и да било във връзка с вливането на дейността на Монтесори Академия към фондация „Детство под дъгата”, ще се радвам да отговаря.

На Галина благодаря за ползотворното партньорство и за доверието и от все сърце желая успех в новото начало.  

 А на всички нас, приятно учене чрез игра!

Как в Деня на земята засадихме две диви череши

Всичко започна с търсене на добро място за засаждане на дръвчетата.

Тъй като почвата се оказа много твърда, пробвахме на няколко места, докато изберем най-лесното за копаене място.

Въпреки, че бяхме донесли 3 лопати, накрая работата свърши кирката.

След копането с кирка, идваше ред на децата да извадят пръстта.

Всеки, който желаеше, се включи.

От време на време мерехме дали дълбочината на дупката е подходяща, за да не би да копаем повече отколкото трябва

Имаше още за копаене.  Някои отговорно държаха дръвчето, други копаеха, а трети наблюдаваха (все Монтесори дейности, както разбрахме на семинара в събота). 

Накрая всички засадихме дръвчето.

После го заровихме

След което се подсетихме, че имаме втора фиданка за засаждане :)

 А ето ни след като засадихме първото дръвче

и второто

Беше хубав и весел ден :).


текст и фотография : Станимира Иванова

Родителите и метода Монтесори

През годините все повече се убеждавам, че макар в центъра на метода на Мария Монтесори да е детето, в днешно време няма как да работим за детето без помощта на родителите.  Затова и подходът ми към децата с годините стана все повече семейно ориентиран - въвличащ родителите в процеса на работа с техните деца.

Съвместната ми работа с родителите започна още през 2011 г. с организирането и провеждането на първите Монтесори групи за игра, в които освен практически занимания с децата имаше теоретичен и практически елемент свързан с актуални родителски въпроси и проблеми.

Отдавна исках да организирам подобни срещи и разговори с родителите на децата в полудневната занималня „Добро утро Монтесори“ и успях да го направя в началото на годината.  Темата на срещата-лекция беше "Детето и ролята на възрастния".

Лекцията започна с малко теория за метода на Мария Монтесори, за мястото на детето в света според нея, както и кратък обзор на основните принципи на метода.   

В разговорите ми с родителите съм забелязала, че акцентът е винаги практически - как да се разреши определен проблем, какъв съвет да се предложи, което, разбира се, е резонно и разбираемо, но в тази лекция ми се щеше да се спра по-задълбочено върху принципите на метода, тъй като от тях произлизат отговорите на много от практическите въпроси, които ежедневно дискутираме с родителите.

Както можеше да се очаква, теорията неусетно премина в практически въпроси и споделяния от страна на родителите.  Интересното беше, че макар да си личаха различията на децата и разнообразните родителски подходи, с времето разговорът ни стана по-задълбочен и можеха да се видят и някои обединяващи тенденции и нужди на децата и родителите.  

Съвсем естествено, разговорът ни приключи с уговорката следващите ни срещи с родителите да са индивидуални и тяхното провеждане започна през месец март.  

На срещите с родителите обсъждаме в подробности развитието на детето в последните месеци, адаптирането му в групата, спецификите в учебния процес. Самите родители също разказват за отношенията си с децата у дома и имат възможност да получат съвет за конкретни трудности и предизвикателства.

С тези срещи се надявам да задълбочим нашия разговор с родителите, не само за да можем да се подпомагаме взаимно в отглеждането на детето им, но и за да вървим заедно по пътя на разкриването на неговия пълен потенциал и хармонично развитие. 

"Работната" събота в музей

По традиция в „работната“ събота (12.03.) имахме по-различен „учебен ден“.  Посетихме музея „Земята и хората“ и поиграхме в парка зад него. 

В музея най-голямо впечатление на децата направиха огромните кристали, по-високи дори от тях самите. А другото „най-важно“ нещо беше, че голяма част от кристалите в експозицията са „златни“, т.е. блестящи – особено привлекателно за момичетата. 

Предишната работна събота (12.12.2015 г.) бяхме в Природо-научния музей. Там най-вълнуваща за децата беше възможността да търсят нещо, което познават.  И в двата дена в групите се включиха и майки. 

автор: Таня Георгиева-Шнел

фотография:  Даря Ефремова

Една година с "Добро утро Монтесори"

Ето че се изтърколи една година откакто полудневната занималня "Добро утро Монтесори" започна работа.  Неусетно мина тя може би само за децата, които, като гледам снимките от предишната ми публикация, са вече пораснали момчета и момичета.  За нас, големите, годината беше наситена с интензивна и удовлетворяваща работа, която изпълваше дните, а на някои от нас и нощите, и свободното време, но както всичко свързано с децата, си струваше.

Започнахме работа в занималнят преди година с Ива и Диди, а по-късно към нас се присъедини и Деси и така "Детство под дъгата" вече съм не само аз, а цял екип от хора.  Отскоро с подготовка и управление на проекти ни помага една от майките, Таня.  А друга майка, Станимира, с идеи за организационно развитие.

През изминалата година станаха все повече индивидуалните ми консултации и срещи с деца със специални образователни потребности или емоционално поведенчески проблеми.  Това е работa, която е много удовлетворяваща за мен и се надявам все повече да я развивам за в бъдеще.

Надявам се скоро да се появя в това пространство с повече информация и снимки за дните ни в занималнята.