Фондация "Детство под дъгата" намери своето място

Благодарение на помощта и ентусиазма на мои приятели Фондация "Детство под дъгата", която създадохме в началото на годината и която има за цел:

-  да подпомага и съдейства за цялостното и хармонично развитие на децата, следвайки принципите на педагогиката, разработена и утвърдена от д-р Мария Монтесори, както и съчетавайки и обогатявайки Монтесори метода с включването на приципи и идеи от други образователни подходи и практики и 

- изграждането и поддържането на подкрепяща среда за всички деца и за техните родители без значение от социално положение, етнически произход, физическо и умствено състояние, особености в развитието и/или поведението и необходимостта от специални грижи -

намери самостоятелно помещение за провеждане на Монтесори почасови занимания. За мен лично това беше свързано с няколко дни на размисъл и нуждата от бърза реакция, както и изненадваща и гъвкава промяна на личните ми планове, за да мога адекватно да отреагирам на появилата се възможност. 

И в резултат на всичко това и благодарение на усилията, труда и подкрепата, оказана ми от моето семейство по случай деня на Детето и на съвпадащото с него откриване на центъра на 01.06 (петък) и 02.06 (събота) ще се проведат дни на отворените врати и безплатно участие в организираните занимания в центъра за деца на възраст между 15 месеца и 4 г. както и за деца със специфични образователни потребности. 

Адресът е: ул.Раковска 28 (ъгъла на ул.Раковска и бул.Сливница с вход откъм бул.Сливниц), вх,1, ет.2, ап.4.

В петък занимания ще има: от 10 до 11ч.; от 11,30 – 12,30 ч. и от 16,00 – 17,00 ч.,

в събота заниманията ще са от 10 до 11ч. и от 11,30 до 12,30 ч.

Поради ограничения максимален брой на групата до 8 деца, ще ви помоля предварително да се запишете за желания ден и час на e-mail: mirosiv@gmail.com или на тел.: 0889 310 534.

Заповядайте да се забавляваме заедно!

Една по детски спонтанна, искрена, сладка и весела обратна връзка

Тези дни получих една напълно неподправена и много ценна за мен обратна връзка за случващото се в групите за игра през последните 6 месеца. Бях поканена на рождения ден на Ясен по повод навършването на 3г. лично от рожденика по следния  забавен начин, който предизвика у мен много смях и усмивки. На въпроса на родителите си кои приятели ще покани на рождения ден, Яската след кратък размисъл изредил имената на Вихър, Тони, Мира и Грейси, а малката подробност е, че Вихър и Тони са кучета, а Грейси е котка. И както каза бащата на Яската “забележи Мира, твоето име е първото име на човек сред животинската компанияJ”. А за толкова стопляща и искрена обратна връзка не си бях и мечтала! Да е много здравичко и все така неподправено това малко човече!

Ръката и реалния свят

Напоследък имах доста въпроси от родители защо в Монтесори средата се набляга на играта/работата с реално съществуващи предмети и обекти и затова реших да напиша този пост. Според Д-р Мария Монтесори през първите 6 години от живота си детето изследва и изучава света около себе си. Малките деца развиват разбиране за заобикалящата ги околна среда чрез конкретни преживявания, манипулирайки реални обекти и предмети и използвайки всичките си сетива, за да усетят по-пълно всичко заобикалящо ги. За Мария Монтесори ръката е основен орган на човешката интелигентност и инструмент на ума, направлявайки го чрез изследване и изучаване. И тъй като през първите 6 г. от развитието си в мозъка на детето все още не се е развила способността да се прави разграничение между реално съществуващи обекти и измислени такива, за да не се объркват представите и възприятията на детето, е необходимо то да се обучава чрез опитност в конкретна реалност. Използването на фантастични и въображаеми игри се оставя за втория период от развитието на детето между 6 и 12г., когато способността за абстрактно мислене е развита и след като реалността е вече опозната.

А за приказките М.Монтесори казва: "Приказките са изключително важна литература. Ако можех, бих направила събрана колекция на всички приказки по света, за да могат възрастните да се запознаят с тях... Това са красиви малки истории за деца, но тяхното място не е по време на концентрацията върху работа." (Maria Montessori, The Child, Society and the World. p. 46)
А от личен опит мога да споделя, че залитането във всяка една крайност не води до положителни  последици, а вече има и много интересни детски книги с реални истории и герои, които освен, че запазват задушвения момент на четенето на книжка, предават и знания за околния свят.
Желая ви прекрасни мигове, изследвайки и изучавайки света с вашето дете!
.

Пролет е...

Тези седмици нашите занимания преминават, носени от полъха на пролетта. И както цветята и всички други живинки се събудиха и размърдаха, така и децата живнаха, станаха по-активни и преизпълнени с енергия. А първа пролет отпразнувахме като разиграхме една малка пролетна сценка и си направихме разцъфнали дървета и цветя.
Много слънчеви и весели пролетни дни и игри ви желая!

Творчески мигове от нашите занимания

Това е една кратка фото-ретроспекция на общите ни групови занимания през изминалите седмици на 2012г.
Тук правим отпечатъци с различни плодове и заленчуци. Оказа се, че за тестване на вкусовите качества на лимона и суровия картоф имаше много желаещи:).

А ето и последствията от творческата страст при рисуването с пяна за бръснене:

                           

У други дечица пък писането върху черна дъска  провокира голям интерес

                   







За празника на мама правихме герданчета и някакси естествено момиченцата първи се нагиздиха  с творението си:)

И тъй като главни участници в нашите занимания са децата, то срещите ни винаги са различни и са така естествено наситени с всякакви и различни емоции.

Весели и забавни мигове ви желая!

Размисли около вярата в Детето и наблюдението

Вчера във фейсбук  попаднах на следните думи на Джон Холт, авторът на "Как учат децата", които Еми от "Плейцентър Приятели" беше споделила:

(В превод: 
"Доверете се на децата. Нищо не е по-просто или по-трудно от това. Трудно е, защото за да се доверим на децата, първо трябва да се научим да се доверяваме на себе си. А повечето от нас сме били учени от малки, че на нас не може да ни се има доверие.") 


И се замислих, че всъщност първата стъпка, която като възрастни трябва да направим, за да можем да следваме Монтесори подхода и истински да уважаваме Детето, е първо да повярваме не себе си. А после следва и наблюдението - на нас самите и на Детето.
Д-р Мария Монтесори гради и развива своя цялостен образователен подход основно, наблюдавайки действията, средата, развитието и желанията на децата. В своята първа книга Pedagogical Anthropology (Педагогическа Антропология) тя казва, че "образованието трябва да се развива според изследване и изучаване на това, от което се нуждаят децата, а не според това, от което възрастните смятат, че имат нужда те (децата)". За наблюдението Мария Монтесори казва: "Наблюдението е изкуство, което трябва да се упражнява. Не е лесно. Трябва да се освободим от своите предразсъдъци особено по отношение на Детето. Наблюдението не съди и още по-малки не си създава предварително мнение." Наблюдавайки безпристрастно Детето,  ние можем да разберем какви са неговите потребности, за да отговорим на тях, а също така можем да открием и пречките, които то среща в развитието си, за да се опитаме да ги отстраним. И по този начин следвайки Детето и неговата индивидуална и естествена скорост на развитие, ще му помогнем то да развие пълния потенциал на своите заложби и възможности.
А накрая за смекчаване на сериозността и за внасяне на малко лекота отново ще цитирам Мария Монтесори, която казва: "Детето е загадка...То има невероятно големи заложби, но ние не знаем какво ще стане То."

Благодаря!

През изминалата седмица имах възможност да посетя фондация "Карин дом" във Варна (http://karindom.org/bulgarian/) и да постажувам в техния център за работа, обучение и терапия на деца със специални нужди. Тъй като всичко стана много неочаквано и набързо за пръв път тръгнах занякъде без да имам никакви планове и очаквания. И хората, децата и нещата, с които успях да се запозная, да срещна, да усетя и да почувствам ме дариха с много положителни емоции, вдъхновение и творчески заряд.

Първа беше срещата ми с морето. За първи път виждах морето през зимата и само по себе си за мен това си беше повод за радост. Но тези прекрасни и многобройни лебеди, които спокойно си се разхождаха по пясъка и се носеха в морето бяха вече повод за мигове на наслада и въодушевление!






В следващите дни имах щастието да срещна и да се запозная с страхотните хора и професионалисти от "Карин дом", чиито любов, спокойствие и търпение, излъчващи се от действията им в работата с децата, силно ме впечатлиха и ми дадоха нова вяра, сили и енергия да продължавам напред. 
А срещите ми с прекрасните дечица, които посещаваха центъра, оставиха много силен отпечатък в мен и със сигурност много често и още дълго време ще се сещам за тях!
Тази седмица във Варна остави една много дълбока диря в мен и БЛАГОДАРЯ е думичката, с която мога да дам израз на случващото се!


Благодаря, море! Благодаря ви, дами от "Карин дом"!
 Благодаря, деца! (не искам да изброявам имена, за да не пропусна някой)
Благодаря, Живот!