Наръчник на Детето

Тези дни имам малко повече свободни и празни, т.е. незапълнени със задачи и дейности мигове и днес зареждайки се със сили и творчески идеи за новата учебна година, забавлявайки се със сърфирането си в интернет и вдъхновявайки се от написаното от различни жени (майки, учители), попаднах на  тази статия: http://mariamontessori.com/mm/?p=1674 . Много ми хареса начина, по който в нея са съчетани принципите на Монтесори педагогиката и ролята на родителя...и не можах да устоя на импулса да започна да я превеждам по малко. 

Обръщение към родителите от едно дете – част 1

Мили мамо и тате,

Аз искам да бъда като вас! Искам да стана като вас, но по моя си начин, със  собствения си темп и чрез моите лични усилия. Искам да ви наблюдавам и да ви имитирам. Не желая да слушам какво ми казвате, освен по няколко думи от време на време и когато вие не знаете, че ви слушам. Искам да се боря, да полагам страхотни усилия с нещо много трудно, което не мога да увладея веднага. Моля ви само да направите и разчистите място за моите усилия, да ми дадете необходимите материали, които ще позволят първоначалния успех да не следва веднага. Искам да ме наблюдавате, за да видите дали не се нуждая от по-подходящ инструмент (може би по-съобразен с моя ръст) или от първоначална демонстрация на процеса. Не искам да го правите вместо мен, да ме карате да бързам, да ме съжалявате или да ме хвалите. Моля ви просто бъдете тихи и ми покажете как да го направя БАВНО, МНОГО БАВНО!

Аз ще поискам да извърша цялата дейност наведнъж, защото виждам, че вие правите така, но не това е нещото, което ще ми е от полза. Бъдете твърди и поставете ограничителна линия за мен. Нужно ми е да ми дадете първоначално една малка част от целия процес и да ме оставите да повтарям действието, докато се наситя.

Аз искам да мисля като вас, да се държа като вас, да притежавам вашите ценности.  Искам да направя всичко това чрез собствените си усилия, като ви имитирам. Говорете ми по-бавно. Забавете действията си/движенията си. Извършвайте задачите си бавно, за да мога да ги попия и да ви имитирам. Ако ми се доверите и се съобразите с мен като подготвите у дома подходяща за мен среда и ми дадете свободата в нея, аз ще се самодисциплинирам ще ви сътруднича по-честичко и с по-голям ентусиазъм. Колкото повече вие дисциплинирате себе си, толкова повече и аз ще се дисциплинирам. Колкото повече вие съблюдавате законите на моето индивидуално развитие, толкова повече и аз ще ви се подчинявам.

Голямо щастие е, че съм се появил на този свят с един, скрит у мен план за моя уникален начин да бъда като вас. Аз съм воден от този таен план и съм в безопасност и щастлив, когато го следвам. Това е нещо, на което не мога да устоя! Ако се намесите в работата по  разгръщането ми съгласно моя таен план и се опитате да ме насилите да бъда като вас по вашия начин, с вашето темпо и чрез вашите усилия, ще забравя да работя според моя план и ще започна да се боря с вас. Ще започна война с вас и с всичко, което вие олицетворявате. Това е моята природа и моята защита. Може да го наречете и интегритет.

следва продължение...:)

Фондация "Детство под дъгата" намери своето място

Благодарение на помощта и ентусиазма на мои приятели Фондация "Детство под дъгата", която създадохме в началото на годината и която има за цел:

-  да подпомага и съдейства за цялостното и хармонично развитие на децата, следвайки принципите на педагогиката, разработена и утвърдена от д-р Мария Монтесори, както и съчетавайки и обогатявайки Монтесори метода с включването на приципи и идеи от други образователни подходи и практики и 

- изграждането и поддържането на подкрепяща среда за всички деца и за техните родители без значение от социално положение, етнически произход, физическо и умствено състояние, особености в развитието и/или поведението и необходимостта от специални грижи -

намери самостоятелно помещение за провеждане на Монтесори почасови занимания. За мен лично това беше свързано с няколко дни на размисъл и нуждата от бърза реакция, както и изненадваща и гъвкава промяна на личните ми планове, за да мога адекватно да отреагирам на появилата се възможност. 

И в резултат на всичко това и благодарение на усилията, труда и подкрепата, оказана ми от моето семейство по случай деня на Детето и на съвпадащото с него откриване на центъра на 01.06 (петък) и 02.06 (събота) ще се проведат дни на отворените врати и безплатно участие в организираните занимания в центъра за деца на възраст между 15 месеца и 4 г. както и за деца със специфични образователни потребности. 

Адресът е: ул.Раковска 28 (ъгъла на ул.Раковска и бул.Сливница с вход откъм бул.Сливниц), вх,1, ет.2, ап.4.

В петък занимания ще има: от 10 до 11ч.; от 11,30 – 12,30 ч. и от 16,00 – 17,00 ч.,

в събота заниманията ще са от 10 до 11ч. и от 11,30 до 12,30 ч.

Поради ограничения максимален брой на групата до 8 деца, ще ви помоля предварително да се запишете за желания ден и час на e-mail: mirosiv@gmail.com или на тел.: 0889 310 534.

Заповядайте да се забавляваме заедно!

Една по детски спонтанна, искрена, сладка и весела обратна връзка

Тези дни получих една напълно неподправена и много ценна за мен обратна връзка за случващото се в групите за игра през последните 6 месеца. Бях поканена на рождения ден на Ясен по повод навършването на 3г. лично от рожденика по следния  забавен начин, който предизвика у мен много смях и усмивки. На въпроса на родителите си кои приятели ще покани на рождения ден, Яската след кратък размисъл изредил имената на Вихър, Тони, Мира и Грейси, а малката подробност е, че Вихър и Тони са кучета, а Грейси е котка. И както каза бащата на Яската “забележи Мира, твоето име е първото име на човек сред животинската компанияJ”. А за толкова стопляща и искрена обратна връзка не си бях и мечтала! Да е много здравичко и все така неподправено това малко човече!

Ръката и реалния свят

Напоследък имах доста въпроси от родители защо в Монтесори средата се набляга на играта/работата с реално съществуващи предмети и обекти и затова реших да напиша този пост. Според Д-р Мария Монтесори през първите 6 години от живота си детето изследва и изучава света около себе си. Малките деца развиват разбиране за заобикалящата ги околна среда чрез конкретни преживявания, манипулирайки реални обекти и предмети и използвайки всичките си сетива, за да усетят по-пълно всичко заобикалящо ги. За Мария Монтесори ръката е основен орган на човешката интелигентност и инструмент на ума, направлявайки го чрез изследване и изучаване. И тъй като през първите 6 г. от развитието си в мозъка на детето все още не се е развила способността да се прави разграничение между реално съществуващи обекти и измислени такива, за да не се объркват представите и възприятията на детето, е необходимо то да се обучава чрез опитност в конкретна реалност. Използването на фантастични и въображаеми игри се оставя за втория период от развитието на детето между 6 и 12г., когато способността за абстрактно мислене е развита и след като реалността е вече опозната.

А за приказките М.Монтесори казва: "Приказките са изключително важна литература. Ако можех, бих направила събрана колекция на всички приказки по света, за да могат възрастните да се запознаят с тях... Това са красиви малки истории за деца, но тяхното място не е по време на концентрацията върху работа." (Maria Montessori, The Child, Society and the World. p. 46)
А от личен опит мога да споделя, че залитането във всяка една крайност не води до положителни  последици, а вече има и много интересни детски книги с реални истории и герои, които освен, че запазват задушвения момент на четенето на книжка, предават и знания за околния свят.
Желая ви прекрасни мигове, изследвайки и изучавайки света с вашето дете!
.

Пролет е...

Тези седмици нашите занимания преминават, носени от полъха на пролетта. И както цветята и всички други живинки се събудиха и размърдаха, така и децата живнаха, станаха по-активни и преизпълнени с енергия. А първа пролет отпразнувахме като разиграхме една малка пролетна сценка и си направихме разцъфнали дървета и цветя.
Много слънчеви и весели пролетни дни и игри ви желая!

Творчески мигове от нашите занимания

Това е една кратка фото-ретроспекция на общите ни групови занимания през изминалите седмици на 2012г.
Тук правим отпечатъци с различни плодове и заленчуци. Оказа се, че за тестване на вкусовите качества на лимона и суровия картоф имаше много желаещи:).

А ето и последствията от творческата страст при рисуването с пяна за бръснене:

                           

У други дечица пък писането върху черна дъска  провокира голям интерес

                   







За празника на мама правихме герданчета и някакси естествено момиченцата първи се нагиздиха  с творението си:)

И тъй като главни участници в нашите занимания са децата, то срещите ни винаги са различни и са така естествено наситени с всякакви и различни емоции.

Весели и забавни мигове ви желая!

Размисли около вярата в Детето и наблюдението

Вчера във фейсбук  попаднах на следните думи на Джон Холт, авторът на "Как учат децата", които Еми от "Плейцентър Приятели" беше споделила:

(В превод: 
"Доверете се на децата. Нищо не е по-просто или по-трудно от това. Трудно е, защото за да се доверим на децата, първо трябва да се научим да се доверяваме на себе си. А повечето от нас сме били учени от малки, че на нас не може да ни се има доверие.") 


И се замислих, че всъщност първата стъпка, която като възрастни трябва да направим, за да можем да следваме Монтесори подхода и истински да уважаваме Детето, е първо да повярваме не себе си. А после следва и наблюдението - на нас самите и на Детето.
Д-р Мария Монтесори гради и развива своя цялостен образователен подход основно, наблюдавайки действията, средата, развитието и желанията на децата. В своята първа книга Pedagogical Anthropology (Педагогическа Антропология) тя казва, че "образованието трябва да се развива според изследване и изучаване на това, от което се нуждаят децата, а не според това, от което възрастните смятат, че имат нужда те (децата)". За наблюдението Мария Монтесори казва: "Наблюдението е изкуство, което трябва да се упражнява. Не е лесно. Трябва да се освободим от своите предразсъдъци особено по отношение на Детето. Наблюдението не съди и още по-малки не си създава предварително мнение." Наблюдавайки безпристрастно Детето,  ние можем да разберем какви са неговите потребности, за да отговорим на тях, а също така можем да открием и пречките, които то среща в развитието си, за да се опитаме да ги отстраним. И по този начин следвайки Детето и неговата индивидуална и естествена скорост на развитие, ще му помогнем то да развие пълния потенциал на своите заложби и възможности.
А накрая за смекчаване на сериозността и за внасяне на малко лекота отново ще цитирам Мария Монтесори, която казва: "Детето е загадка...То има невероятно големи заложби, но ние не знаем какво ще стане То."