Езикът на насърчаването

“Всъщност веднъж щом Детето се е почувствало уверено в себе си, то повече няма да търси одобрението на авторитета след всяка своя стъпка”                       Д-р Мария Монтесори

Ето какво споделя Монтесори учителка от Монтесори училище във Ванкувър, Канада:

       

     Думите, които използваме в общуването си с децата, са много важни. В класната стая ние много внимаваме да не прекаляваме с похвалите. Полагаме усилия да подхранваме развитието на вътрешния водач на детето вместо търсенето на външни подкрепления. Става въпрос за изграждане на независимост и на вътрешно чувство за собствена ценност. Когато чуем „Направих го!”, се опитваме да не възкликнем ‘’Страхотна работа!”. Децата по рождение се чувстват успешни и не се нуждаят от нас, за да подсилят това чувство. Ние искаме те да се насладят на чувството на успеха, но постижението си е тяхно.

Каква е разликата между поощрение и похвала?

Похвалата автоматично дава оценка на усилията на детето. „Това е невероятно; Ти си най-добрият/ата!; Ти си добро дете!.” Тези думи създават навика в детето да търси признание от другите хора.

Ето няколко фрази, които изразяват поощрение без оценъчно значение:

„Ти как се чувстваш във връзка с това…?”
“ Забелязвам много детайли в картината ти. Кажи ми нещо за тях.”

Една топла усмивка или кимване също могат да отразят поощрение и взаимно споделяне на момента с детето. Те могат да предадат невербално, че вие сте там с него, но триумфът си е негов.

Още един утвърждаващ способ е да се фокусираме върху потвърждаване на положените усилия от детето.

“ Ти положи много усилия за това.”
“Изглежда сякаш това ти беше предизвикателно и ти упорства до край.”

Тези фрази отразяват посланието, че разпознаваме усилията на децата, но отклоняват идеята, че те се нуждаят от нашето одобрение.

В класната стая ние специално избягваме фрази, които създават очаквания. Много е трудно постоянно да си на висотата на коментари като: „толкова си умен или наистина си много добър по математика”. Те вместо да бъдат поощряващи, могат да се окажат омаломощаващи. Наблюдавали сме как децата не искат да опитват нови предизвикателства, тъй като не знаят дали ще могат да се докажат отново.

Много усилия ни коства да се променим и да адаптираме начина, по който общуваме с децата, но пък въздействието е голямо. В началото това може да не ви звучи правилно или пък естествено, но имайте вяра в дългосрочните ефекти, които са силни и постоянни и са свързани с начина, по който детето гледа на себе си.

И една таблица, която би могла да ви помогне:

Вместо:	Може да кажете:
„Умно момиче”	„Ти как се чувстваш във връзка с това…?”
„Харесва ми”	„Мога да видя усилието, което си вложил/а в …”
„Много се гордея с теб!”	„Сигурно си много горд/а от себе си!”
„Много помагаш”	„Благодарен съм за помощта ти”
„Каква красива рисунка!”	„Изглежда сякаш ти е било приятно да направиш тази рисунка!”
„Ако побързаш, ще получиш сладолед.”	„Важно е да стигнем навреме.”
„Обуй си обувките и ще получиш стикер.”	„Човек се чувства добре, когато сам се облече.”
„Ако го изядеш цялото, можеш да си вземеш играчка.”	„Телата ни се чувстват добре, когато ядем хубава храна.”

Превод по публикация в: https://montessorium.com/community-post/language-of-encouragement

Какъв ден беше 19.06?

Тази година и ние с децата решихме да се включим в отбелязването на Международния ден на бащата - 19 юни.
Ето какъв беше този ден през погледа на децата от нашата занималня:

и детските неподправени отговори на въпроса "Защо обичам тате?":
- защото и той ме обича и защото ми купува неща и много искам да ми купи сладко нещо
- защото поправя нещата
- защото има бебе
- защото ми прави подаръци
- просто го обичам
- защото прави добри неща, помага ми
- защото играем игри (криенцица, гоненица)

А какъв беше този ден през погледа на една майка споделяме по-долу:

"Всепризнат факт е, че майките са изключителни важни за малките човеци. Това е отразено в песни, стихотворения, приказки. А в България едва ли има някой, който да няма снимка от детската градина с друга дата и с къде истинска къде малко напъната усмивка на фон с флористични елементи и надпис „Честит празник мамо“. Но само майките ли са толкова важни, само те ли заслужават признание и празник?

Да се върнем на 19.06. Голямата ни дъщеря, която посещава занималнята към Фондация „Детство под дъгата“ от самото й създаване, се събуди и скоро след това започна да пее. Тя винаги е обичала песни и музика, но от скоро започна и да пее – и то хубаво и с пълен глас. Този път обаче някак беше тихо, но с усмивка към нас двамата сбаща й: „Thank you for the things you do..” – Поинтересувах се дали в занималнята е научили такава песен. Стана ми хубаво, ех рекох си, ето трудно е, но явно на занималнята са говорили колко се уморяват майките… Малко странно все пак, 8ми март мина отдавна. Но песента продължи: “I love you daddy, yes I do”. И тогава всъщност разбрахме, че на 19.06. се чества Денят на бащата. Съпругът ми получи и специално изработен в занималнята подарък и поздрав-клип, на който всички деца пеят за поздрав на бащите си и отговарят на въпроса: защо обичам татко?. Съпругът ми се просълзи, а аз си дадох сметка колко важно, хубаво и необходимо е да има ден на бащата - на обичащите, много работещите, но въпреки това участващите в семейните дела с всичко каквото могат бащи, въпреки умората, стреса, отговорностите. Дъщерите ми и аз, какво и всички деца в нашата занималня сме много щастливи да имаме такива страхотни татковци в семействата си. Много благодарим на тях, както и на Мира и Ива за това, че ни помогнаха да си помислим за всичко това в един специален ден.

Честит деветнайсети юни, мили татковци!

Останете здрави и ви благодарим за всичко!" 

* Статията беше предоставена за блога ни от майка на дете от нашата занималня с молба да я публикуваме.

Мили татковци, бъдете здрави и все така искрено обичани:)!

Един по-различен 1-ви юни

Тази година отпразнувахме подобаващо Деня на детето с куклен театър. Децата с нетърпение очакваха празника и тайнствената изненада...

С подготовката и изиграването на представлението се бяха нагърбили част от родителите.

Всеки помогна, с каквото може.

Изработени с подръчни материали, много желание и творчество, декорите и костюмите създадоха усещане за истински театър. 

Съвсем аматьорски, но с много любов, отдаденост и доза импровизация няколко ентусиазирани майки оживиха куклите на сцената.

Героите попяха, потанцуваха и представиха една различна и много забавна история за Червената шапчица, която заедно със своя батко среща непознато куче в Южния парк по пътя за дома на баба си.

Накрая децата доволни и щастливи подариха по цвете на всеки от актьорите.

Хапнаха от вкусната баница, която Червената шапчица и батко й занесоха на баба си.

И поиграха на куклен театър.

Денят продължи с весели игри в близката градинка. Актьорите си отдъхнаха, но сме сигурни, че тайно кроят планове за следващото представление!

Текст: Даря Ефремова

Фотография: Боряна Русинова

Актьорски състав:

Червена Шапчица - Десислава Пеева
Mайка и съсед - Светла Христова-Борисова
Батко - Таня Георгиева-Шнел
Баба - Боряна Асенова
Разказвач, куче и сценарист - Даря Ефремова

Честит 1-ви юни!

"Ако въобще някакво спасение и помощ могат да дойдат отнякъде, това ще е чрез децата, тъй като детето е бъдещият човек."

Мария Монтесори, "The absorbent mind"

Честит празник, мили деца!

Алфи Кон и рецептите за успешно родителство

В последния ден на конференцията, която следихме тази седмица, Алфи Кон, автор на 14 книги за родителството, образованието и човешкото поведение, две от които издадени в България, отговори малко ядосано и безапелационно на въпроса защо не дава рецепти за успешно родителство и преподаване:

"Да си добър родител или учител не е като да инсталираш домашна стерео уредба или да печеш гювеч.  И в двата случая има последователност от стъпки, които можете да следвате.  Да се предоставят такива стъпки в контекста на родителството или преподавателската професия е обидно както за детето, така и за възрастния, тъй като има едни общи насоки, които са смислени, и аз през цялото време говоря за тези общи насоки, но начина, по който тези насоки се приспособяват или прилагат към определени деца в определена ситуация, трябва да бъде оставен на хората, които го правят, тъй като не гледам на тях като на роботи.

Една от причините практиките на награждаване, възхваляване на децата или на наказване - като да ги изпращаш в другата стая, да ги караш да седят на определено място по определен начин и прочие - да са така популярни е, че на човек не му се налага да мисли много. Този подход отива на всички.  Докато подход, при който работиш С детето не може да бъде описан детайлно предварително.

Почти всеки ден получавам имейли както от родители, така и от учители, които ме питат, "Какво да направя с детето, което..." и към момента имам нещо като готово съобщение, с което им отговарям, "Благодаря Ви много за въпроса, но аз не Ви познавам, не познавам децата Ви, не познавам взаимоотношенията Ви, не знам при какви ограничения на средата работите, ако сте в класна стая.  Не бих си позволил да Ви казвам как да се справите с тази конкрента ситуация."

Всичко, което мога да направя е да представя малко или повече общи предложения, което и правя в книгите ми, дотолкова доколкото мога, и след това оставям читателя да прецени дали и как да ги приложи на практика в ситуацията с детето, с което работи/има.

Не бих искал да пренебрегна хората, които имат нужда от помощ - нови родители или учители, които имат нужда да наблюдават прогресивни или конструктивистки учители. Много е трудно за хора, които не са били отглеждани в семейства, в които да са се отнасяли към тях с уважение, където да са били приети безрезервно, да изобретят поведението си от нищото.  Тези хора определено имат нужда от примери на други хора, които са напреднали по поетия от тях път и биха се държали по един друг начин, особено в трудни ситуации, когато човек излиза от кожата си.

Ако всичко, което човек знае е да наказва, възнаграждава или контролира, хубаво е да има примери, за хора, които се справят по различен начин с предизвикателствата на родителството или преподаването".

Всички интервюта от конференцията са достъпни безплатно до ранния следобяд днес.

Изображение: Az-jenata.bg

Жан-Мари Пенел за ползите от Монтесори образованието

Жан-Мари Пенел, основател на Voila Montessori в САЩ, разказва за това какво е Монтесори образованието (нейното представяне ще е достъпно до ранния следобед днес тук):

"Разликата с другите видове педагогика е, че тук следваме детето, всяко отделно дете. Ние знаем, че всяко дете мисли по различен начин и научава по различен начин, поради което това е едно индивидуализирано обучение. Класната стая е подготвена за период от три години и през тези три години детето се развива със своя скорост, а ние го водим.  Ние не наричаме себе си учители, наричаме се водещи, защото ние единствено го съпровождаме по неговия път на научаване.

Методът Монтесори произлиза от идеята, че ние всички притежаваме вродената нужда да научаваме и да се адаптираме към нашето време, място и култура. За мен Монтесори образованието е образование на адаптацията, особено в днешния бързо променящ се свят, в който не знаем каква точно ще е професията на децата ни когато те започнат работа.  Те ще изобретяват нови професии! Ние дори не можем да си представим какви ще са тези професии.

Така че Монтесори образованието дава на децата уменията да се приспособяват към тяхното време и да овладяват уменията, нужни им да продължат напред.  Монтесори образованието е и това да вярваш, че децата ни имат вътрешен барометър за това, което имат нужда да научат, за да напредват и с малко водене от наша страна, те могат да се приспособят и да ни покажат какви са техните нужди и нуждите на бъдещето.

Когато слушаме интервюта с различни хора преминали през Монтесори образование, например двамата основатели на Google, те всъщност казват, че Монтесори образованието е това, което им е помогнало да мислят извън установените рамки и да се приспособят към нуждите на този бързо променящ се свят."

Рут Бийгълхоул за сложността на родителството

Тези дни слушаме и гледаме една онлайн конференция, в която вече чухме Питър Грей, познат в България с книгата си "Свободата да учиш", и много и различни учители, учени, психолози и автори на книги, които ярко влияят в наше време на това как гледаме децата си и как (бихме искали да) гледаме на себе си като учители и родители. Тук малко по малко ще поместваме цитати от интервютата с тях, които са ни впечатлили.

Един от лекторите, който много ни впечатли беше Рут Бийгълхоул, която  "цял живот се с занимавала с нуждите на деца и семейства, основани на взаимно уважение, лечение и връзка.  Рут е създала нова парадигма за безусловно родителство първоначално чрез групи за игра, а по-късно създавайки център за работа с деца и родители в САЩ".

Следва цитат от лекцията на Рут от по-рано тази седмица:

"Струва ми се, че в света няма нищо по-сложно от това да бъдеш нечий родител и нищо, което да изисква такава пренастройка, за да разбереш детето си и себе си. Така че, ако искам да спра да реагирам по определен, обичаен за мен начин, аз трябва първо да видя откъде произлиза този навик - къде съм го придобила, как точно се е вградил в мозъка ми, тъй като реакцията ми идва оттам, нали? Тъй като, освен ако не се занимавам със сериозна рефлективна практика, аз се държа с детето си по абсолютно същия начин, както и родителите ми са се държали с мен. 

Така че много преди да започна да разрешавам проблема, трябва да се запитам кое е това, което ме провокира, което ме води до тази реакция, защо реагирах по този начин. И след това, аз винаги казвам, никога не става въпрос за това да дисциплинираш детето. Винаги става въпрос за това как да регулираме себе си, а детето след това ще се регулира по нас".