четвъртък, 5 януари 2012 г.

За наградите, наказанията и насилието

Според д-р Мария Монтесори "наградите и наказанията са стимули за неестествено или насилствено усилие и действие и следователно със сигурност не можем да говорим за естествено развитие на детето при наличието на такива външни стимули". Това, което лично мен най-много ме впечатли, четейки първите си Монтесори книги, беше, че наградите вредят толкова колкото и наказанията и няма значима разлика между тях, тъй като и в двата случая детето се заставя да действа според волята на възрастния (учител и/или родител). Децата дълбоко в своята същност са естествено мотивирани да извършват целенасочена дейност, т.е. да "работят". Това е една от тенденциите, които ние притежваме като цялостни човешки същества според д-р Монтесори и тези тенденции естествено направляват поведението ни в отделните етапи на развитие, ако се откликва на тях и те биват подкпрепяни. Дълбоко се разтърсих и от виждането на Мария Монтесори, че тактиката на убеждаването/манипулирането на детето от страна на възрастния (когато го придумваме, т.е. казваме му как да действа като му обясняваме защо трябва да ни се подчини) е много по-страшна от прякото даване на напътствия. Когато караме детето да ни се подчини независимо по какъв начин (открито или скрито), ние заместваме личността на детето с нашата и така подтискаме индивидуалността на детето за сметка на нашата лична индивидуалност. Пряката команда е по-щадяща от скритото манипулиране, тъй като двете отделни личности - тази, която дава командата и тази, която я изпълнява - остават ясно разграничими. Замислих се тези дни, че всъщност така несъзнателно, направлявайки волята на детето както на нас ни харесва, възрастните провокираме първите прояви на насилствено поведение (т.е. неестествено поведение - поведение, което не следва естествените склонности, ритъм и темп на развитие).
Монтесори подхода цели да освободи личността на детето чрез действията на самото дете. Това реално се постига чрез самостоятелната работа с Монтесори материалите и свободата на избора, пряко свързани с природата на детето. 
Всяко спонтанно действие на детето както каза д-р Мария Монтесори е "като една лампичка, светеща в тъмнината и всяка запалена нова малка лампа помага да се разсее тъмнината."   
А ако позволим на децата да се срещнат лице в лице с последствията от изборите си, именно тогава те ще получат опит, който ще им донесе лично знание.                                              


Дано повече деца и детски лица и сърчица да засветят и засияят!

петък, 23 декември 2011 г.

Предколедни детски вълнения и участия

В духа и в ритъма на предстоящите празници тази седмица в нашите занимания разиграхме със задружни усилия и участия историята на Рождество Христово ето така:
 


Желая ви много приказни и вълшебни мигове през новата година!

четвъртък, 22 декември 2011 г.

С пожелание за вълшебни празници


Желая ви много топлина и светлина и много споделени мигове на радост от магията на Коледа и чудесата на живота, които се случват всеки ден! 
     

Весели празници!

неделя, 4 декември 2011 г.

Ролята на подготвения обучаващ в Монтесори заниманията

В Монтесори класната стая ролята на учителя,т.е. на подготвения обучаващ, е да бъде гид или фасилитатор, чиято основна задача е да подпомага детето в процеса му на себеразвитие и затова Монтесори учителката се нарича Монтесори водеша, насочваща (directress). Tя е преди всичко наблюдател, който ненаптрапчиво и внимателно следи развитието на всяко дете, разпознавайки и откликвайки на неговите нужди. Водещата осигурява връзката между детето и грижливо подготвената от нея среда, като запознава детето, когато то е готово за това, с всеки елемент от средата по един точен, ясен и примамващ начин. Също така Монтесори обучаващата осигурява и връзката между средата и родителя, като споделя наблюденията си за прогреса и развитието на детето. Тя  служи за модел на поведение - спокойна, уверена, учтива и грижовна. Но най-важното качество, което водешата притежава, е любовта и уважението към цялостната и хармонична същност на детето.
Ще цитирам и какво пише за Монтесори учителката Галина Уайнър в книгата си, издадена на български език и посветена на  "Истинската природа на детето и методът "Монтесори"": "Ролята на Монтесори учителката е пасивна, докато ролята на детето е активна. Монтесори учителката насочва процеса на развитие на детето и поддържа специално подготвената среда. Най-важната й функция е не толкова да учи, колкото да направлява естествената енергия на децата и да ги свързва с внимателно подготвената среда."


Много е трудно в нашето ставащо все по-активно общество, да приемем, че във взаимоотношенията си с нашите деца, трябва да заемем пасивната страна, да се смирим и да се оставим да следваме детето в неговото естествено развитие. Необходимо е първо ние като по-знаещи и можещи възрастни да слезем от пиедестала на своето величие спрямо детето и да му дадем нужната подкрепа в процеса му на израстване, развитие и разцъфтяване - като слънцето да осветяваме пътя на детето.



понеделник, 28 ноември 2011 г.

Монтесори начин на живот у дома


Няколко стъпки как да изградим Монтесори начин на живот у дома


Попаднах на този пост в: http://mymontessorimoments.com/2011/09/07/building-a-montessori-lifestyle/ и тъй като напълно споделям дадените стъпки, реших да преведа статията. 

Ключът е средата. Децата живеят в света на възрастните, така че много важно е да подготвим средата, за да отговаря тя на нуждите на детето, а също така и да го води към развитието на самостоятелност и независимост. Изберете стабилни мебели, съобразени с ръста на детето както и играчки, направени за предпочитане от естествени материали. Осигурете структура в детския свят чрез рутинни занимания и направете нещата, които децата изпозлват, лесно достъпни за тях. Направете една обиколка на дома си от височината на детския поглед и може да се изненадете колко недостъпен е вашия дом за детето ви!
Сетивни преживявания. Малките деца се учат първоначално чрез докосване. Те трябва да държат, да почувстват, да опитат или да помиришат всяко нещо, за да започнат да го разбират. Оставете децата си да държат пръчки, камъни, листа и др. Дайте им например купа с брашно, нишесте, захар и т.н. и ги оставете да почувстват разликата.
Забавете темпото. Като възрастни ние сме свикнали да правим много неща за кратко време и  това наричаме ефективност. Но когато правим нещо с нашите деца, трябва да намалим темпото. Разходете се в парка само с цел да изследвате света около вас. Ако детето ви може да ходи, оставете го да ходи до вас вместо да седи в количката. Може и да им дадете определена задача като например да търсят предмети като листа, кестени и др. като предварително им дадете картинка на търсеното.
Включете децата в изпълнението на вашите задължения. Ако готвите, перете, прибирате покупките или извършвате други домакински дейности, въвличайте и децата си, колкото можете повече. Децата се учат чрез наблюдение и действие. Но по-важно от това, че научавате детето си как да пуска пералнята машина е, че му давате чувство на принадлежност към семейството, като му позволявате да работи заедно с вас.
Уважавайте детето. Д-р Мария Монтесори придава особено значение на уважението към детето. Често ние бързаме и пришпорваме детето, очакваме то да следва нашето темпо, не обръщаме внимание на нуждата му да играе конструктивно, намаляваме емоциите и помощта му по отношение на семейния живот, защото “то е още малко”. То може да е 1-2 годишно, но е вече едно отделно от нас човече, което е в процес на формиране на своята същност.  Уважавайте го и започнете да му давате полагаемата му се независимост.
Изследване. Изследването на света около детето има различни форми и проявления в различните детски възрасти. За едно 7мес. дете свободата да изследва може да означава да мушне пръстчето си под килима или да се изненада от звука, който ръката му създава върху дървената маса. За по-голямото дете изследването може да означава усвояването на нова дейност като игра с пластелин, сваляне и поставянето обратно на книгите от етажерките, разлистване на страниците им или търсенето на мравки навън в градината. Много важно е да оставим децата да правят открития, защото това ги кара не само да се замислят за света около тях, но им създава и желание за учене.
В центъра на Монтесори филосфията е поставено желанието за учене и изледване, но не само за целите на събиране на информация и изкачване на следващото ниво. Ние следваме този метод на образование заради радостта от направените лични открития.


неделя, 27 ноември 2011 г.

В Монтесори групата за игра зедно творим

Изминалата седмица беше творческа за нас. Децата имаха свободата и възможността да изявят творческия си устрем,  правейки отпечатъци с различни по форма и големина парчета от гъби за баня. 
Е, няма как, поомацахме си се добре с домашно приготвените бои!



сряда, 23 ноември 2011 г.

Едно музикално вдъхновение

С пожелание за много прекрасни мигове, провокирани от и споделени с нашите деца, за които всичко е възможно!
!