вторник, 3 октомври 2017 г.

Естественият растеж


ЧАКАЙ...

Тези дни ми попадна един цитат от книга на Ошо:
                „ЧАКАЙ е ключова дума. Не можеш да принудиш съществуването да направи нещо. Просто трябва да Чакаш. В точния момент нещата се случват. Посял си семената, поливаш градината, сега чакай. Опасно е да бързаш. Всяко нещо изисква време, за да порасне. Само изкуствените неща могат да бъдат произведени бързо, на поточна линия. Истинските неща обаче растат, а растежът изисква време. А вътрешният растеж е най-важният растеж в цялото съществуване.”
      Тези думи не накараха да се замисля какво правим с децата си и колко трудно ни е да чакаме да се случва естествения процес на техния растеж. В изкуствено забързаното ни време очакваме и търсим бързите резултати (външните проявления) на израстването –детето колкото се може по-рано да научи цветовете, цифрите и буквите и т.н. и забравяме, че всъщност вътрешният растеж е цялостен индивидуален процес, който се движи по естествените природни закони, т.е. необходимо е време, мноооого време и грижа, за да се появят плодовете. В терапевтичните практики за лечение на тялото има един принцип: ако насилиш тялото, правейки упражненията за по-бърз и максимален резултат, мускулите се стягат, напрягат се и резултатът е увеличаване на физическия проблем, а не лечение. А разковничето за лечението се оказва, постоянството и бавното и постепенно увеличаване на издържливостта и възможностите. Колко истинно е това и за грижата ни за израстването на децата. 
        Благодарна съм на работата ни с деца, защото  всеки ден животът ни подарява такива вълшебни мигове – изведнъж след месеци общуване, грижа и работа с някое дете се появява външния израз и имаме прекрасен повод да празнуване растежа и разцъфтяването на живота! Необходимо е само да се научим да Чакаме…


понеделник, 28 август 2017 г.

Детство под дъгата

    
    В последните дни на лятото се обръщаме назад с малко носталгия, малко тъга, но и много благодарност. Изпращаме не само лятото, но и първия випуск на Монтесори Академия "Детство под дъгата". Празнуваме двете години, в които играхме, учихме, споделяхме и сълзи и усмивки, покорявахме върхиве страхове. На добър час, скъпи деца! Да вървите по новите пътища смело, с радост, с любопитство и с вяра в себе си! Обичаме ви!
Благодарности на Konstantin Kuchev за песента, която сътвори за дъгата и за нас!

сряда, 2 август 2017 г.

                                Юлските ни мигове на щастие

Нашите юлски дни (макар и по-кратки заради едноседмичната ни ваканция) бяха изпълнени  с много различни емоции и преживявания. Посрещнахме месеца с песни и танци: Hocky Cocky, Baby Shark, The Octopus. С това въведохме темата за морето и морските животни. Търсихме, назовавахме, равнявахме и групирахме различни морски обитатели. Научихме, че октопода има 9 мозъка и 3 сърца! Припомнихме си любопитни факти за делфините. 

Направихме си аквариум с риби-отпечатъци от длани и бои, украсихме го с камъчета-бобчета и водорасли. Изследвахме креативността си, правейки картини, като довършвахме линии. Разнообразието беше голямо: вази с цветя, принцеси, елени, хълмове, змии, лабиринти.
Седмицата ни посрещна с изненади: Мартина ни показа ново занимание – гривни/гердани/пръстени от прегънати ленти хартия. Разхладихме се със сладолед след съсредоточената работа (едни поръчаха 2, други 20 топки J). Диди ни показа филмче с истински каратисти, които изпълняват нашите движения от каратето. Върнахме се на морето, като  поупражнявахме фината моторика и последователност с пъстри плетеници риби. Малките упражниха броене до пет с апликация на рибки.


Дойде и дългоочакваното зелено училище! Времето ни посрещна с вятър и студ, но това не ни уплаши. Впуснахме се в приключение из игрищата на НСА. Посрещна ни треньор по хокей на трева и на драго сърце ни показа как се цели топката със стик. Продължихме към стената за катерене, но погледите ни бяха привлечени от безбройните охлюви. Какво може да направи една локва, дървесна кора и десетина охлюва – цяла плаващ град. До катерене не стигнахме, за съжаление, т.к. не бяхме подходящо обути, но останахме с отворени усти при вида на залата J Вторият ден, решихме напук на времето да покоряваме Витоша. Посрещна ни с тъмни облаци,  и вятър, но това не ни уплаши. Метнахме качулки и се впуснахме в разузнаване на дървесното разнообразие в Дендрариум. „Иманярствахме“ камъчета в реката, къде по-малки, къде цели скали. Ден три, предизвиквахме страховете си по морените на Златните мостове. Споделихме бойни викове „Аз съм силна“, сълзи, смях, разтупкани сърчица и ГОЛЯМА ГОРДОСТ на финала. Отпочинахме по поляните, играейки на Matching game с билки и растения. Горски обитатели, като бръмбари, скакалци и червеи ни правеха компания.
Заредени с нови сили и увереност от предходният ден, се гмурнахме в зелените треви на Копитото. С високо вдигнати ръце, за да се виждаме над храстите J и песен, си проправяхме път до бивака ни.

Направихме си заслон от клони и шалте, „лагерен огън“ с кошница, в която всеки дари своя част от природата. Някои тръгнаха да дирят мечки, за радост среща не се осъществи! J Но пък доволно се почерпихме с диви малини. Така неусетно дойде и последният ден от нашето зелено пътешествие. Посрещнахме го с широки усмивки, на широката Момина скала поляна. Някои се спасиха от жегата в сенките на крепостта-храст, други поиграха на бейзбол. Вдигнахме адреналинът с групова игра на шишарки. Всички бяха победители…разбира се! Изпратихме и две бъдещи ученички (Кали и Божана) с пъстри колажи.

Припомнихме си колко са били малки и какъв път сме извървели заедно. Тъгата я подсладихме с изненада – шоколадови яйца от Божана и кекс от Линка. Изморени и доволни, довършихме „зелените си дневници“ с последни впечатления в рисунки и с пълни сърца си пожелахме вълшебни почивни дни!



Благодарни и вдъхновени ви желаем наслада през месец август! 

Мира, Ива, Диди 

Автор на текста: Ива Цанева



Песни и видеа:
3.       The Octopus: https://www.youtube.com/watch?v=JhEbBiVxH9o

4.       Песен за сладоледа: https://www.youtube.com/watch?v=KbrSWbuWtmc