понеделник, 28 август 2017 г.

Детство под дъгата

video
    
    В последните дни на лятото се обръщаме назад с малко носталгия, малко тъга, но и много благодарност. Изпращаме не само лятото, но и първия випуск на Монтесори Академия "Детство под дъгата". Празнуваме двете години, в които играхме, учихме, споделяхме и сълзи и усмивки, покорявахме върхиве страхове. На добър час, скъпи деца! Да вървите по новите пътища смело, с радост, с любопитство и с вяра в себе си! Обичаме ви!
Благодарности на Konstantin Kuchev за песента, която сътвори за дъгата и за нас!

сряда, 2 август 2017 г.

                                Юлските ни мигове на щастие

Нашите юлски дни (макар и по-кратки заради едноседмичната ни ваканция) бяха изпълнени  с много различни емоции и преживявания. Посрещнахме месеца с песни и танци: Hocky Cocky, Baby Shark, The Octopus. С това въведохме темата за морето и морските животни. Търсихме, назовавахме, равнявахме и групирахме различни морски обитатели. Научихме, че октопода има 9 мозъка и 3 сърца! Припомнихме си любопитни факти за делфините. 

Направихме си аквариум с риби-отпечатъци от длани и бои, украсихме го с камъчета-бобчета и водорасли. Изследвахме креативността си, правейки картини, като довършвахме линии. Разнообразието беше голямо: вази с цветя, принцеси, елени, хълмове, змии, лабиринти.
Седмицата ни посрещна с изненади: Мартина ни показа ново занимание – гривни/гердани/пръстени от прегънати ленти хартия. Разхладихме се със сладолед след съсредоточената работа (едни поръчаха 2, други 20 топки J). Диди ни показа филмче с истински каратисти, които изпълняват нашите движения от каратето. Върнахме се на морето, като  поупражнявахме фината моторика и последователност с пъстри плетеници риби. Малките упражниха броене до пет с апликация на рибки.


Дойде и дългоочакваното зелено училище! Времето ни посрещна с вятър и студ, но това не ни уплаши. Впуснахме се в приключение из игрищата на НСА. Посрещна ни треньор по хокей на трева и на драго сърце ни показа как се цели топката със стик. Продължихме към стената за катерене, но погледите ни бяха привлечени от безбройните охлюви. Какво може да направи една локва, дървесна кора и десетина охлюва – цяла плаващ град. До катерене не стигнахме, за съжаление, т.к. не бяхме подходящо обути, но останахме с отворени усти при вида на залата J Вторият ден, решихме напук на времето да покоряваме Витоша. Посрещна ни с тъмни облаци,  и вятър, но това не ни уплаши. Метнахме качулки и се впуснахме в разузнаване на дървесното разнообразие в Дендрариум. „Иманярствахме“ камъчета в реката, къде по-малки, къде цели скали. Ден три, предизвиквахме страховете си по морените на Златните мостове. Споделихме бойни викове „Аз съм силна“, сълзи, смях, разтупкани сърчица и ГОЛЯМА ГОРДОСТ на финала. Отпочинахме по поляните, играейки на Matching game с билки и растения. Горски обитатели, като бръмбари, скакалци и червеи ни правеха компания.
Заредени с нови сили и увереност от предходният ден, се гмурнахме в зелените треви на Копитото. С високо вдигнати ръце, за да се виждаме над храстите J и песен, си проправяхме път до бивака ни.

Направихме си заслон от клони и шалте, „лагерен огън“ с кошница, в която всеки дари своя част от природата. Някои тръгнаха да дирят мечки, за радост среща не се осъществи! J Но пък доволно се почерпихме с диви малини. Така неусетно дойде и последният ден от нашето зелено пътешествие. Посрещнахме го с широки усмивки, на широката Момина скала поляна. Някои се спасиха от жегата в сенките на крепостта-храст, други поиграха на бейзбол. Вдигнахме адреналинът с групова игра на шишарки. Всички бяха победители…разбира се! Изпратихме и две бъдещи ученички (Кали и Божана) с пъстри колажи.

Припомнихме си колко са били малки и какъв път сме извървели заедно. Тъгата я подсладихме с изненада – шоколадови яйца от Божана и кекс от Линка. Изморени и доволни, довършихме „зелените си дневници“ с последни впечатления в рисунки и с пълни сърца си пожелахме вълшебни почивни дни!



Благодарни и вдъхновени ви желаем наслада през месец август! 

Мира, Ива, Диди 

Автор на текста: Ива Цанева



Песни и видеа:
3.       The Octopus: https://www.youtube.com/watch?v=JhEbBiVxH9o

4.       Песен за сладоледа: https://www.youtube.com/watch?v=KbrSWbuWtmc

вторник, 16 август 2016 г.

Пет неща, които отличават Монтесори учителя


1. Има вяра
    „Учителката, когато започне да работи в нашето училище, трябва да има вярата, че Детето ще разкрие себе си чрез работа(дейност)” – Д-р Мария Монтесори, „The Absorbent Mind
Една от най-големите разлики между Монтесори учителите и традиционните учители е начинът, по който учителят възприема Детето. Може би сте чували, че Монтесори учителите „следват Детето”. Но това, което може би не осъзнавате е огромната вяра (в Детето), която е необходима, за да обуздаеш себе си и наистина да позволиш на детето да поеме водачеството. Естественият инстинкт на възрастния е да поеме лидерството пред децата. Ние искаме да държим децата безопасно в редица като малките патенца, които ни следват. По този начин знаем (или си мислим, че знаем) къде се намира всеки и какво върши. Но Монтесори учителите разбират, че с внимателно наблюдение и подходящо подготвена среда възрастните могат да са „в знаенето” без да се налага да са във водачеството.

2. Различен фокус
Монтесори учителите не са в центъра в класната стая. Вместо върху тях фокусът е върху детето, на което са осигурени подходящите активности и възможности да извлече максимална полза за своето обучение. В Монтесори класната стая е прието, че всяко дете може и ще се потопи и концентрира, когато то открие подходящата «работа(дейност)». Както Мария Монтесори е казва «...Учителката трябва да вярва, че детето пред нея ще покаже истинската си природа, когато открие работа, която го привлича. Така че за какво трябва да е нащрек тя? За момента, когато детето започне да се концентрира.»

3. Напътства
Всичко казано дотук не означава, че Монтесори учителят не играе активна роля в обучението на детето. Напротив, ключът е в ролята на учителя като напътстващ помощник. Аз приемам Монтесори учителя като шерп – планински водач, чиято жизненоважна помощ позволява на всеки малък изследовател да достигне своя личен зенит.
„Но когато…работата е в резултат на вътрешен,инстинктивен импулс…тя предполага съвършено различно естество. Такава работа е омайваща, неустоима и тя издига човека над отклоненията и вътрешните конфликти. Такава е работата на изобретателя, на октривателя, героичните усилия на изследователя или творческите пориви на твореца – такава е работата на хората, надарени с такава извънредна сила, която им дава възможност да преоткрият инстинкта на биологичния си вид в рамките на своята индивидуалност. ” - Д-р Мария Монтесори, „The Secret of Childhood”

4. Наблюдава
Монтесори учителят подготвя средата (т.е. класната стая) въз основа на внимателно и непрекъснато наблюдение на всяко дете. Така класната стая осигурява свързани с развитието на децата, подходящи учебни възможности , които заинтригуват детето. Когато децата се занимават с избраната от тях дейност, учителят може да се отдалечи и да им позволи да учат с тяхната собствена скорост. В този момент не е нужно учителят да се грижи за мотивацията. Децата са водени от собствената си вътрешна нужда за открития.
 „Така ние открихме, че образованието не е нещо, което учителят прави, а то е естествен процес, който се развива спонтанно във всяко човешко същество. То не се осъществява чрез слушане на думи, а чрез силата на преживявания, които детето получава, действайки в заобикалящата го среда.” - Д-р Мария Монтесори, „The Absorbent Mind

5. Въздържа се
Монтесори учителите правят индивидуални или малки групови уроци докато се движат из класната стая. Уроците са достъпни, опростени и целящи да въвлекат детето, така че то да пожелае да продължи откривателството само. В момента, в който детето се ангажира, Монтесори учителят отстъпва назад и се въздържа от поправяне, допълване или друго вмешателство.

«Когато детето покаже интерес в дадено нещо, учителят не трябва да се намесва, защото този интерес отговаря на природните закони и открива един цял цикъл на нови дейности. Но първата стъпка е толкова нежна и деликатна, че едно докосване може да я накара да изчезне като сапунен мехур, а с нея изчезва и цялата красота на настоящия момент. Учителят сега трябва да е много внимателен - да не се намесва означава да не се намесва по никакъв начин.» - - Д-р Мария Монтесори, „The Absorbent Mind

Превод на статия от: http://ageofmontessori.org/Снимки: интернет

вторник, 19 юли 2016 г.

Езикът на насърчаването

“Всъщност веднъж щом Детето се е почувствало уверено в себе си, то повече няма да търси одобрението на авторитета след всяка своя стъпка”                       Д-р Мария Монтесори


Ето какво споделя Монтесори учителка от Монтесори училище във Ванкувър, Канада:
       
     Думите, които използваме в общуването си с децата, са много важни. В класната стая ние много внимаваме да не прекаляваме с похвалите. Полагаме усилия да подхранваме развитието на вътрешния водач на детето вместо търсенето на външни подкрепления. Става въпрос за изграждане на независимост и на вътрешно чувство за собствена ценност. Когато чуем „Направих го!”, се опитваме да не възкликнем ‘’Страхотна работа!”. Децата по рождение се чувстват успешни и не се нуждаят от нас, за да подсилят това чувство. Ние искаме те да се насладят на чувството на успеха, но постижението си е тяхно.
Каква е разликата между поощрение и похвала?
Похвалата автоматично дава оценка на усилията на детето. „Това е невероятно; Ти си най-добрият/ата!; Ти си добро дете!.” Тези думи създават навика в детето да търси признание от другите хора.
Ето няколко фрази, които изразяват поощрение без оценъчно значение:
„Ти как се чувстваш във връзка с това…?”
“ Забелязвам много детайли в картината ти. Кажи ми нещо за тях.”
Една топла усмивка или кимване също могат да отразят поощрение и взаимно споделяне на момента с детето. Те могат да предадат невербално, че вие сте там с него, но триумфът си е негов.
Още един утвърждаващ способ е да се фокусираме върху потвърждаване на положените усилия от детето.
“ Ти положи много усилия за това.”
“Изглежда сякаш това ти беше предизвикателно и ти упорства до край.”
Тези фрази отразяват посланието, че разпознаваме усилията на децата, но отклоняват идеята, че те се нуждаят от нашето одобрение.
В класната стая ние специално избягваме фрази, които създават очаквания. Много е трудно постоянно да си на висотата на коментари като: „толкова си умен или наистина си много добър по математика”. Те вместо да бъдат поощряващи, могат да се окажат омаломощаващи. Наблюдавали сме как децата не искат да опитват нови предизвикателства, тъй като не знаят дали ще могат да се докажат отново.
Много усилия ни коства да се променим и да адаптираме начина, по който общуваме с децата, но пък въздействието е голямо. В началото това може да не ви звучи правилно или пък естествено, но имайте вяра в дългосрочните ефекти, които са силни и постоянни и са свързани с начина, по който детето гледа на себе си.
И една таблица, която би могла да ви помогне:

Вместо:
Може да кажете:
„Умно момиче”
„Ти как се чувстваш във връзка с това…?”
„Харесва ми”
„Мога да видя усилието, което си вложил/а в …”
„Много се гордея с теб!”
„Сигурно си много горд/а от себе си!”
„Много помагаш”
„Благодарен съм за помощта ти”
„Каква красива рисунка!”
„Изглежда сякаш ти е било приятно да направиш тази рисунка!”
„Ако побързаш, ще получиш сладолед.”
„Важно е да стигнем навреме.”
„Обуй си обувките и ще получиш стикер.”
„Човек се чувства добре, когато сам се облече.”
„Ако го изядеш цялото, можеш да си вземеш играчка.”
„Телата ни се чувстват добре, когато ядем хубава храна.”


Превод по публикация в: https://montessorium.com/community-post/language-of-encouragement

вторник, 28 юни 2016 г.

Какъв ден беше 19.06?

Тази година и ние с децата решихме да се включим в отбелязването на Международния ден на бащата - 19 юни.
Ето какъв беше този ден през погледа на децата от нашата занималня:

video
и детските неподправени отговори на въпроса "Защо обичам тате?":
- защото и той ме обича и защото ми купува неща и много искам да ми купи сладко нещо
- защото поправя нещата
- защото има бебе
- защото ми прави подаръци

- просто го обичам
- защото прави добри неща, помага ми
- защото играем игри (криенцица, гоненица)


А какъв беше този ден през погледа на една майка споделяме по-долу:
"Всепризнат факт е, че майките са изключителни важни за малките човеци. Това е отразено в песни, стихотворения, приказки. А в България едва ли има някой, който да няма снимка от детската градина с друга дата и с къде истинска къде малко напъната усмивка на фон с флористични елементи и надпис „Честит празник мамо“. Но само майките ли са толкова важни, само те ли заслужават признание и празник?
Да се върнем на 19.06. Голямата ни дъщеря, която посещава занималнята към Фондация „Детство под дъгата“ от самото й създаване, се събуди и скоро след това започна да пее. Тя винаги е обичала песни и музика, но от скоро започна и да пее – и то хубаво и с пълен глас. Този път обаче някак беше тихо, но с усмивка към нас двамата сбаща й: „Thank you for the things you do..” – Поинтересувах се дали в занималнята е научили такава песен. Стана ми хубаво, ех рекох си, ето трудно е, но явно на занималнята са говорили колко се уморяват майките… Малко странно все пак, 8ми март мина отдавна. Но песента продължи: I love you daddy, yes I do”. И тогава всъщност разбрахме, че на 19.06. се чества Денят на бащата. Съпругът ми получи и специално изработен в занималнята подарък и поздрав-клип, на който всички деца пеят за поздрав на бащите си и отговарят на въпроса: защо обичам татко?. Съпругът ми се просълзи, а аз си дадох сметка колко важно, хубаво и необходимо е да има ден на бащата - на обичащите, много работещите, но въпреки това участващите в семейните дела с всичко каквото могат бащи, въпреки умората, стреса, отговорностите. Дъщерите ми и аз, какво и всички деца в нашата занималня сме много щастливи да имаме такива страхотни татковци в семействата си. Много благодарим на тях, както и на Мира и Ива за това, че ни помогнаха да си помислим за всичко това в един специален ден.
Честит деветнайсети юни, мили татковци!
Останете здрави и ви благодарим за всичко!" 
* Статията беше предоставена за блога ни от майка на дете от нашата занималня с молба да я публикуваме.

Мили татковци, бъдете здрави и все така искрено обичани:)!

понеделник, 6 юни 2016 г.

Един по-различен 1-ви юни



Тази година отпразнувахме подобаващо Деня на детето с куклен театър. Децата с нетърпение очакваха празника и тайнствената изненада...

С подготовката и изиграването на представлението се бяха нагърбили част от родителите.

Всеки помогна, с каквото може.
Изработени с подръчни материали, много желание и творчество, декорите и костюмите създадоха усещане за истински театър. 

Съвсем аматьорски, но с много любов, отдаденост и доза импровизация няколко ентусиазирани майки оживиха куклите на сцената.
Героите попяха, потанцуваха и представиха една различна и много забавна история за Червената шапчица, която заедно със своя батко среща непознато куче в Южния парк по пътя за дома на баба си.
Накрая децата доволни и щастливи подариха по цвете на всеки от актьорите.
Хапнаха от вкусната баница, която Червената шапчица и батко й занесоха на баба си.
И поиграха на куклен театър.

Денят продължи с весели игри в близката градинка. Актьорите си отдъхнаха, но сме сигурни, че тайно кроят планове за следващото представление!

Текст: Даря Ефремова
Фотография: Боряна Русинова

Актьорски състав:

Червена Шапчица - Десислава Пеева
Mайка и съсед - Светла Христова-Борисова
Батко - Таня Георгиева-Шнел
Баба - Боряна Асенова
Разказвач, куче и сценарист - Даря Ефремова