сряда, 13 юни 2018 г.

Конфликтите

Тази тема е необятна и винаги има какво да се научи (поне при мен е така). Наскоро попаднах на една статия, която бих искала да споделя. Оригиналът е под превода. Статията е ценна за мен, не само защото е написана просто и дава примери как да подходим в конфликтни ситуации, но и в това, че вярвам в дългосрочната ценност в развитието на емоционалната интелигентност на децата и поставя на първо място връзката.

„ Конфликтите: Раздели и Раздроби (Разглоби)

В предния блогпост изследвахме как естествените последици подпомагат децата в умението им да имат контрол върху собственото си поведение. В коментарите се повдигна въпрос: „Как възрастните (родители и учители) да подходят с дете, което проявява агресия спрямо друго?“
Накратко: Няма един правилен отговор (но има няколко неправилни!). Защото всяка ситуация, всяко дете, и всеки възрастен е различен. Правилният подход е необходимо да обхваща здрав разум, съчувствие, твърдост, и постоянство. Също така, е нужно да се вземе предвид и възрастта на детето, на което се помагате т.к. децата в предучилищна възраст и по-малките имат различни начини на разсъждаване и умения за комуникация. След уточняване на тези неща, има подход, който успешно ми е служил. Но отново, „най-добрият подход“ зависи от конкретната ситуация.
Първото нещо, което можете да направите в ситуация на агресивно поведение (хапана, драскане…), е да разделите децата и да отведете агресивното дете на безопасно място, където да се успокои. Опитайте се да не проявявате емоция. Пример: Тереза, професионален Монтесори учител, сложила възглавница под една маса като място за успокоение на едно дете. 

В някои случаи твърде емоционално дете може да има нужда да е напълно изолирано от конфликтната ситуация за известно време.
Реакция повлияна от гняв или паника, НИКОГА не е ефективно решение. Може да се чувствате ядосани на детето проявило агресия (аз самата съм!), но ситуацията няма нищо общо с вас. Поведението не детето не е в резултат на качествата ви като учител или родител! То просто има нужда от насока в справянето с непозната ситуация и непознати емоции… Това е един чудесен момент, от който можем да се поучим. Използвайте категоричен тон, за да покажете че поведението на детето е недопустимо. Но не реагирайте на насилието с насилие!
След като отделите детето от ситуацията, дайте му време да се справи с емоциите си, докато вие или друг възрастен се увери, че нараненото дете е добре. Дайте им пространство да поплачат и да подишат дълбоко (може би и на вас ще са ви нужни).
Когато детето с агресивно поведение е достатъчно спокойно да може да говори, задайте му следните въпроси:
1.    Как се чувстваш? (Назовавайки чувствата, развиваме емоционалната интелигентност)
2.    Какво се случи? (Чуйте неговата версия на историята, но не правете заключения)
3.    Готов/а ли си да кажеш на приятеля/ката си как се чувстваш и да разбереш как той/тя се чувства? (Ако детето не е готово, уважете го и му дайте му още няколко минути да се събере, преди да отиде и говори с другото дете. След което идете при другото дете? Ако все още не иска да говори, поканете го да седне и когато е готово да говори, може да стане и да дойде при вас).
4.    Слушайте автентично неговите отговори, без да го осъждате или отхвърляйки неговите твърдения. Това, което на вас може да звучи незначително, за едно 4-годишно дете може да е от съществено значение и ще определи начинът му на справяне с проблемни ситуации в бъдеще, като възрастен!

Когато и двете деца са готови, поканете го да седне при вас (това създава мирно поле), седнете на нивото на децата. Дайте място на мъката и на двете деца и изслушайте внимателно техните версии без да взимате страна (дори и ако едното дете е било наранено). Ще останете изненадани, колко често детето, което е наранено, е било причината за караницата.

Когато сте разбрали фактите, разберете как се е чувствало всяко дете по време на конфликта. Уверете се, че децата разбират чувствата едно на друго, като повторите, казаното от тях: „Джон, Питър каза, че когато си му взел играчката, се е ядосал“.

Също така, се уверете, че децата разбират, че нараняването никога не е добро решение като попитате: „Как според теб се е почувствал Питър, като си го ударил в корема?“ Не се тревожете, че поставяте детето в обувките на другото, когато го попитате: „Ти как би се почувствал, ако някой постъпи така с теб?“ Ако получите  „Ми, не знам“, като отговор, може да добавите: „Мисля че би те заболяло и би се ядосал на Питър, защото никой не обича да бъде удрян и никой не го заслужава“. Както винаги, запазете спокойствие, но бъдете твърди. Емоциите, само ще попречат на посланието, което искате да предадете.

Следващата стъпка е да попитате и двамата участника какво биха направили различно, за да предотвратят случилото се. Понякога, децата не могат да предложат нищо и това е нормално. Все пак, ако имаха по-добро решение, нямаше да се стигне до конфликтната ситуация. Подскажете им, като ги подсетите какво правило е нарушено.  Например: „Питър, какво е правилото за спазване на реда, когато играем с триколката?“

Когато изкажат правилото и все още са несигурни в това какво друго би могло да се направи, можете да им предложите някои решения, които са в хармония с правилата на мястото (площадка, стая за игра, дом) и са лесни за запомняне.

Никога не насилвайте децата да се извиняват едно на друго, преди да са готови да го направят. Едно „извинявай“ насила, учи „насилника“, че винаги може да се измъкне от дадена ситуация, казвайки няколко лишени от емоция думи, като обезценява чувствата и нуждите на потърпевшия. Вместо да изискваме извинение, може да попитате двете деца, дали се чувстват по-добре след като са изговорили ситуацията. Твърде вероятно е децата да искат да компенсират случилото се с техните думи. Вие може да наблегнете на това, колко ценно е да можем да говорим за проблемите си и това как се чувстваме.

Може би се чудите „Как за Бога ще намеря търпението и времето за всичко това?“ Имайте вяра! Искат се около 5 минути, за да се премине през този тип медиация т.к. децата са много открити и причините за конфликтите са лесни за решаване (слава Богу). Понякога след такъв процес, двете деца отиват да играят, държейки се за ръце.

Наблюдавала съм този подход да работи дори и се деца, които често изпадат в конфликтни ситуации. С постоянство и любов, дори и най импулсивните деца могат да развият по-мирен подход за разрешаване на конфликти. Децата използват инструментите, които ние им даваме, за това бъдете пример и се дръжте с тях точно така като искате те да се държат помежду си. Ще бъдете изумени от резултатите в дългосрочен план!

Като за финал, не се страхувайте от конфликтите, защото в тях се крият възможностите да се развиваме и учим, не само при децата, но и за цялото семейство.“





Автор: Ива Цанева

Превод от: http://www.mariamontessori.com/2010/07/23/conflict-break-it-up-and-break-it-down/

Няма коментари:

Публикуване на коментар