Тези дни следните прочетени думи от Екхарт Толе ме
провокираха за размисъл:
„Ако имате малки
деца, оказвайте им колкото ви е възможно най-много помощ, напътствие и защита,
но още по-важно: дайте им Пространство – пространство да Бъдат.” Открих
припокриване между тях и това, на което ни учи Монтесори педагогиката.
Удивляват ме и ме вдъхновяват такива мигове на случайни открития – на пръв
поглед различни пътеки към знанието за Живота, а в същността си те стигат до
едно и също!
Според д-р Мария Монтесори: „Само силата на любовта може да позволи на възрастния да се доближи достатъчно до Детето, за да го разбере. Любовта и смирението ще ни дадат ключа към „тайната на детството.””
Хубави и вдъхновяващи слова, но какво ли точно стои зад
тях…?
За мен изразът на този ключ към тайната на детството-
любовта и смирението - се въплъщава изначално в Доверието - в Детето и в
естественото развитие на Живота и способността му да се адаптира. В днешно
време многото информация, която ни залива, за съжаление оказва обратния ефект
върху нас, възрастните – тя само засилва тревожността ни и провокира повече
страхове, отколкото доверие. Самите ние ставаме по-несигурни и несъзнателно
започваме да осъществяваме по-голям контрол върху Детето и неговото развитие. Със
своите добронамерени усилия, насочени към защита, насока и оказване на помощ, започваме
без да искаме, да запълваме пространството на Детето.
Основният принцип, върху който се изгражда Монтесори
педагогиката, е Уважение към Детето и това се изразява в две насоки:
- уважение към индивидуалната личност (същество) на Детето и
- уважение към периода на детството – един уникален период в развитието на всяко човешко същество.
Да уважаваме Детето това означава да му дадем:
- времето,
- пространството,
- любовта и
- подкрепата да бъде себе си и да открива света по собствения си
уникален начин,
- да се опитаме да го разберем и да го приемем такова, каквото е,
- да се опитаме да му дадем полагащата му се Независимост.
А както казва Rebecca Eanes:
“Родителството е потайна
работа. Мислите си, че просто отглеждате детето и учите това малко човече как
да живее и да бъде в този чудесен и доста хаотичен свят, но всъщност вие се
учите и израствате заедно с него. Ако сърцето ви остане отворено, а умът –
осъзнаващ, ще откриете, че да бъдеш родител, е крайното пътуване в
себеоткривателството и че чрез грижата за това безценно същество, което ви е
поверено и вие достигате до висините на своя потенциал.”
Няма коментари:
Публикуване на коментар