сряда, 14 февруари 2018 г.

Размисли за любовта, децата и пространството да бъдеш

      Тези дни следните прочетени думи от Екхарт Толе ме провокираха за размисъл:
    „Ако имате малки деца, оказвайте им колкото ви е възможно най-много помощ, напътствие и защита, но още по-важно: дайте им Пространство – пространство да Бъдат.” Открих припокриване между тях и това, на което ни учи Монтесори педагогиката. Удивляват ме и ме вдъхновяват такива мигове на случайни открития – на пръв поглед различни пътеки към знанието за Живота, а в същността си те стигат до едно и също!

Според д-р Мария Монтесори: „Само силата на любовта може да позволи на възрастния да се доближи достатъчно до Детето, за да го разбере. Любовта и смирението ще ни дадат ключа към „тайната на детството.””
Хубави и вдъхновяващи слова, но какво ли точно стои зад тях…?
За мен изразът на този ключ към тайната на детството- любовта и смирението - се въплъщава изначално в Доверието - в Детето и в естественото развитие на Живота и способността му да се адаптира. В днешно време многото информация, която ни залива, за съжаление оказва обратния ефект върху нас, възрастните – тя само засилва тревожността ни и провокира повече страхове, отколкото доверие. Самите ние ставаме по-несигурни и несъзнателно започваме да осъществяваме по-голям контрол върху Детето и неговото развитие. Със своите добронамерени усилия, насочени към защита, насока и оказване на помощ, започваме без да искаме, да запълваме пространството на Детето.
Основният принцип, върху който се изгражда Монтесори педагогиката, е Уважение към Детето и това се изразява в две насоки:
  •          уважение към индивидуалната личност (същество) на Детето и
  •     уважение към периода на детството – един уникален период в развитието на всяко човешко същество.

Да уважаваме Детето това означава да му дадем:
- времето,
- пространството,
- любовта и
- подкрепата да бъде себе си и да открива света по собствения си уникален начин,
- да се опитаме да го разберем и да го приемем такова, каквото е,
- да се опитаме да му дадем полагащата му се Независимост.
  В срещите и разговорите с родители за трудните ни мигове в родителството почти винаги заедно накрая стигаме до извода, че най-трудно ни е да приемем Детето – да приемем неговата уникална природа, която е различна от нашата и неговия собствен път на развитие, който може и да е напълно различен от нашия и да не се намесваме ненужно, т.е. да дадем на Детето пространство да Бъде!  

А както казва Rebecca Eanes:
“Родителството е потайна работа. Мислите си, че просто отглеждате детето и учите това малко човече как да живее и да бъде в този чудесен и доста хаотичен свят, но всъщност вие се учите и израствате заедно с него. Ако сърцето ви остане отворено, а умът – осъзнаващ, ще откриете, че да бъдеш родител, е крайното пътуване в себеоткривателството и че чрез грижата за това безценно същество, което ви е поверено и вие достигате до висините на своя потенциал.”                                                                  

Няма коментари:

Публикуване на коментар