понеделник, 28 януари 2019 г.

Да отгледаме жизнерадостни деца

Да преживяваш радост, усещане за собствената значимост, да бъдеш ценен и обичан, да се чувстваш полезен и способен да създаваш, са все фактори с огромна стойност за човешката душа“ (Д-р Монтесори, От детството към юношеството, стр.87).
Тази радост, представена ни от Д-р Монтесори съчетава три компонента в себе си:
  • Усещането да си значим
  • Усещането да си ценен и обичан
  • Усещането да си полезен и способен
Усещането да си значим
Усещането за значимост настъпва, когато започнем да чувстваме присъствието си в обществото.
Първото нещо, което децата е нужно да научат е, че са личности и имат влияние над света и че това.
което правим има ефект върху хората около нас. Това усещане може да бъде подхранено от самото
раждане.
Новороденото има нужда да бъде държано и гушкано. Да усеща сърцебиенето и топлината на кожата на своите родители. Също така е нужно да се изпъва и усеща движението на тялото си в пространството. 
Тази свобода на движение му позволява да усеща как тялото му се движи без ограниченията, които има когато е държано, повито или напъхано в столчето за кола.
Чувствайки движенията на телата си, децата подхранват своята растяща независимост. Те развиват сила икоординация чрез практиката. Наблюдавайки движението на ръчичките си, детето забелязва малките дрънкалки до себе си или въртележката над себе си. То започва умишлено да посяга към тези предмети с намерението да ги докосне. То провокира звука от дрънкалката или трепкащо движение на въртележката докато движи ръцете си. Детето променя средата си. Неговите движения имат въздействие върху заобикалящата го среда. Преживявайки това постижение, детето е подканено да повтаря своите действия и да продължава да изследва света.
Неговото вътрешно желание да опознава света може да бъде подхранено с реална обратна връзка, опит и искрена подкрепа. То има способността да променя средата си, да мести предмети. Притежава думите, с които да общува и споделя идеите си. Детето има представата за създаването на звука и въздействието, което този звук има върху другите. Чрез усилията, които полага да бъде физически независимо, детето получава осъзнаването, че може да има собствени мисли, намерения и  възможността да ги следва.
Малкото дете може да има намерението да построи кула от кубчета и това да изпразни чекмеджето. Дори да нарисува огледалото с червило.
Да използваш ръцете си съзнателно, за да достигнеш някаква практическа цел, е това което създава
самодисциплина. Когато усъвършенстваме движението на ръката, избрала спонтанно някаква цел, заедно с волята да успееш, се заражда волята да преодолееш трудностите и пречките по пътя. Тогава възниква нещомного по-голямо от интелектуалното учене. Осъзнаването за собствената стойност се заражда в съзнанието.“ (Д-р Монтесори, „От детството към юношеството“, стр. 87)
Това е интелектуалната независимост. Детето може да направи избор и да действа спрямо този избор.
То е самостоятелна личност и може да прави промени в света. Още нещо, което детето научава през това време е, че има добри идеи и не толкова добри; че има такива, върху които да предприемем действие и такива, които са неприемливи.

Усещането да бъдеш ценен и обичан
Едно дете преживява обич и това че е ценено, когато е обгрижено и се чувства в безопасност.
Усещането за безопасност идва от възрастните в обкръжението му. Възрастните поставят правила и ги
следват - нашите мисли и действия са в синхрон, за да създадат една безопасна среда. Поставяйки
граници, помагаме на децата да разберат ограниченията на средата.
Младежите трябва да имат свободата да се движат и да действат по собствена инициатива. Но за да
може това действие да бъде свободно и от полза, то е нужно да бъде в определени насочващи граници.“ (Д-р Монтесори „От детството към юношеството, Клио стр. 73)
За да може малкото дете да преживее свободата в граници, то първо трябва да има избор. Тези избори, които носят смисъл на детето включват: какво да облече, в кой парк да отидат, броколи или карфиол за вечеря. Тези избори му позволяват да бъде независимо по един положителен начин. Това ни позволява да кажем „Да“ и детето да се почувства подкрепено.
Правенето на избори и преживяването на естествените последици от тези избори, помага на децата да осъзнават света и ефекта, който действията им имат върху него. Ако детето избере да върви близо до вас в магазина, то изживява свободата да помогне в избора на продуктите за пазар. Когато тича наоколо, преживява ограничението да седи в количката, докато вие пазарувате.
Това са примери за моментите, в които на детето не се оставя избор. Вие решавате вместо него. Деца,
които са имали свободен избор през деня, са по-склонни да съдействат, когато родителя прави избор
вместо тях. Детето развива вътрешно усещане, че единството в семейството създава усещане за
сигурност. Всички се грижите взаимно едни за други. Детето има доверието, че ще бъде чуто.
Детето има нужда да се движи и да изучава, но също така е нужно да познава собствените си
ограничения, както и тези на средата. Усъвършенствайки уменията си, то има повече свобода в изборите си и действията си.
С развитието на интелектуалната независимост, детето се опитва да отблъсне тези ограничения. Така то проверява“ доколко може да се довери на тези правила. Ние изразяваме стабилност и обич чрез
нашето постоянство. Когато отвръщаме на отблъскването със спокойствие и премерен отговор, ние
уверяваме детето, че е в безопасност.

Усещането да си полезен и способен
Усещането да си полезен и способен идва директно от възможността да правиш неща. Децата се учат
да правят неща през извършването на действия. Те изследват, повтарят, грешат, поправят се сами и
тогава стават господари на средата си. Това е възможно единствено чрез преживяване.
В Монтесори подготвената среда у дома  новородените спят на ниски креватчета. Тези креватчета са
освободени от физически прегради, което позволява свобода на движението по време на сън. Детето
научава да движи тялото си, да се обръща и да пълзи. Тогава може да преживее избора дали да е в
креватчето или извън него. Средата носи уюта със своята предвидимост и познатост.
Тази безопасност, която преживява на това ниско креватче, му създава доверие към средата, себе си и другите - тези които го обгрижват. Комфортът, който има в средата си, позволява на детето да
усъвършенства движенията си в пространството и свободата да изучава. Свободата да изследва, от своя страна, развива разбирането за собствените му възможности. Детето повтаря своите движения и се концентрира в овладяване на собственото си тяло.
Дете, на което му е дадена възможността да преживее чувството на глад и ситост, може да избере кога да се храни и с какво количество. 
Представете си да дадете на едно 16-месечно дете пълна чиния и да го накарате да изяде съдържанието й преди да може да стане от масата. С това му изпращате послание, че вие разбирате по-добре от него усещането му за глад. За да разбере нуждата си от храна и колко да яде, едно дете трябва да го прилага на практика и да го преживява.    
Покажете му как да си сипва малки порции от основното ядене. Тогава може да яде от това, което си е сервирало. Когато го изяде, предложете му да си сипе още. Винаги предлагайте здравословни избори за храна и ще го научите да се грижи за нуждите на тялото си. Упражнявайки се, с времето детето ще добие сръчността да се служи с прибори, увереността да повтаря и независимостта да определя хранителните си нужди. Когато детето само напълни собствената си чиния, тогава може да бъде помолено да довърши храната си преди да стане от масата. Когато искаме то да изяде, това което ние сме избрали вместо него, няма как това да стане без да потиснем собственото му вътрешно усещане за глад и ситост.   
Да станеш господар на тялото си е първото зрънце към независимост, засадено в съзнанието на детето.
То преживява промяната, която прави чрез своите действия. То разполага със знанието за собствените си способности, възможност да се движи, да разбира и да се свързва с хората около себе си. Докато
невроните в мозъка му се запалват и неговата нервна система съзрява, детето живее живота си  с
усещането: „ Аз правя промяна и моето присъствие се усеща“.
Д-р Монтесори, признава че не е достатъчно да си независим. Независимостта трябва да води до
значимо свързване с общността. „Две неща са нужни: развитието на индивидуалност и участието на
индивида в истински социален живот“ ( Д-р Монтесори, „Образование и Мир“, стр. 56)
Нуждата от свързване с другите и създаването на общо преживяване се проявява отрано. Малките деца учат най-добре в общност и търсят себеподобни, за да се учат едни от други. Ако това желание за свързване в общност и овладяването на собствените физически способности бъдат подхранени, децата ще се научат да създават общности, да ги водят и да променят света.

Като родители ние желаем децата ни да са щастливи. Само че ние не можем да създадем това щастие вместо тях. Те трябва да го създадат сами за себе си. Ние създаваме домове и училища, където това щастие е постижимо като предоставяме автентични и отзивчиви общности, където те да растат, усещайкисобствената си значимост, ценени и обичани от другите, чувствайки се полезни и способни.

Превод от английски език (статия от http://www.thestudiojune.com): Ива Цанева

Няма коментари:

Публикуване на коментар