Едно от нещата, характерни за системата на д-р Мария Монтесори и твърде различно от традиционния образователен процес е т.н. "свобода на повторението" на дадено действие или активност. Работата или дейностите които Детето извършва, за да изучава околния свят и да придобива нови умения или знания, е много различна от работата на възрастния. Когато ние, възрастните, работим, целта ни е постигането на определен резултат и спираме работа, когато този резултат бъде постигнат. Но Детето не работи, за да постигне външна цел, а вътрешна такава и то ще повтаря едно действие, докато вътрешната му цел не е постигната. Процесът на извършване на работа е нещото, което има стойност за Детето, а не крайният резултат. Така следвайки своя несъзнателен и естествен вътрешен подтик, Детето се развива и обучава.
Чрез
повторенията си Детето само за себе си затвърждава научаването и постига вътрешно чувство
за успех и самоувереност. Много често (или почти винаги) се случва особено при по-малките дечица оставени да работят самостоятелно и които все още не са обучени от възрастните да търсят крайния резултат, след като известно време са се позабавлявали да оцветяват, лепят или извършват някоя друга приложна дейност, накрая те скъсват, намачкват или по друг начин унищожават създаденото от тях и наречено от нас, възрастните творение и то не защото "имат разрушителни наклонности", а просто защото процесът на извършване на дейността е било това, което им е било нужно. И всъщност придобилото голяма популярност под различни форми твърдение, че "важен е Пътят, а не Целта", е било несъзнателно знание на всички нас като деца.
Няма коментари:
Публикуване на коментар